Джордж Фридман: Гледната точка на Пекин за китайската икономика

По време на икономически форум в Шанхай миналата седмица високопоставен съветник на китайското правителство на име Лю Юанчун, който е и президент на Шанхайския университет по финанси и икономика, направи някои сериозни забележки за състоянието на китайската икономика.

Лю заяви, че последиците от пандемията COVID-19 са много по-тежки от очакваното и че финансовото състояние на местните власти се влошава по-бързо, отколкото се предполагаше. Бързо се случват сеизмични, структурни промени и се появяват повече неикономически рискове, отколкото икономически. Всичко това доведе до дисбаланси, които Пекин се опитва да преодолее. Според Лю развитието на Китай в близкото минало и непосредственото бъдеще ще бъде белязано от подобно неравновесие и постигането на нов баланс ще отнеме време.

Той каза още, че тези предизвикателства отвътре - и икономическата конкуренция отвън - са по-страшни от тези преди десетилетие, когато Китай е успял да постигне двуцифрен икономически растеж. Растежът сега е много по-неравномерен, разбира се, и дори президентът Си Дзинпин изглежда призна това, когато нарече умерения растеж "новото нормално". Доказателство за това могат да се видят проблемите със свръхкапацитета в Китай, където индексът на цените на производител се понижи през март с 2,8% на годишна база, като същевременно се задържа в отрицателните граници за 17-и пореден месец. Очевиден е и дисбалансът между търсенето и предлагането, като през първото тримесечие коефициентът на използване на ресурсите е едва 73,6%, което е спад с около 7 процентни пункта. Накратко казано, капацитетът е в състояние на бездействие.

Лю също така предупреди, че индексът на потребителските цени, който през март нарасна с 0,1% на годишна база след разширяването му с 0,7% през февруари, е твърде нестабилен, за да се постигне целевият баланс на търсенето и предлагането от 2-3%, който Пекин си поставя.

Може би най-важното е, че Лю заяви, че тези и други икономически дисбаланси ще останат. Спадът на пазара на недвижими имоти е особено забележителен. През първото тримесечие на 2024 г. инвестициите в сектора на недвижимите имоти са намалели с 9,5% на годишна база, а общите продажби са спаднали с 27,6%. С други думи, дните, в които секторът на недвижимите имоти беше "суперстълб" на китайската икономика, са отминали. (В миналото секторът представляваше близо 11% от брутния вътрешен продукт, но от 2023 г. е на ниво от близо 6%). Пекин се стреми към други сектори като високотехнологичното производство и електромобилите да запълнят празнината, но засега те все още не са успели да го направят.

Изявленията на Лю са толкова важни, защото показват, че Пекин най-накрая се е примирил с очевидното. Дългогодишната общоприета мъдрост беше, че Китай ще бъде в непрестанен подем, но дори в разцвета на растежа икономиката му беше ограничена и небалансирана. Икономическите рискове обаче се разширяват на фона на геополитическата несигурност, в основата на която за Китай е решението отпреди няколко години да заплаши Съединените щати с евентуални бъдещи военни действия. Заплахата беше нереализиран блъф, но най-важният ѝ резултат беше да убеди САЩ, че е реална.

При тези обстоятелства правителството на САЩ зае враждебна икономическа позиция спрямо Китай, а частните корпорации в САЩ видяха повишен риск в дейността си там. Вместо да увеличи икономическата си активност, за да успокои САЩ, Пекин се стреми към обратния резултат, като ограничава достъпа си до американски инвестиции. Това създаде нов дисбаланс, този път основан на предположението, че китайският износ за САЩ и американските инвестиции в Китай няма да спаднат достатъчно, за да застрашат сериозно икономиката.

Икономистите като Лю се фокусират върху икономическите аспекти на дадено събитие, но истинският въпрос е политически. Важно е как ще реагира частната индустрия, но по-важно е как ще реагира обществото. В Китай икономическите спънки могат да доведат до отчаяние на гражданите и да изстрелят страната в неизследвана територия. Правителството работи усилено, за да овладее вълненията, и изглежда, че сега е възприело стратегия на честност - рядкост за всяко правителство. Въпреки това признанието му е не толкова въпрос на алтруизъм, колкото на стратегия. /БГНЕС

-----

Джордж Фридман, Геополитикал фючърс.