Според тях, британският премиер прави тези планове вече повече от месец. Той представил за първи път идеята си на украинския президент Володимир Зеленски по време на посещението си в Киев на 9 април.
Моделът на новия вид Европейска общност ще има за лидер Великобритания и ще включва освен Украйна, Полша, Естония, Латвия и Литва, както и евентуално Турция на по-късен етап.
Британската инициатива разчита на държавите, които отстояват своя национален суверенитет, имат либерални икономически възгледи и се противопоставят на политиката на Москва.
Ръководството в Киев, от своя страна, не е взело отношение по британската инициатива и нито е приело, нито отхвърлило идеята.
Според изданието, Украйна може и да прегърне идеята, ако по време на срещата на върха на ЕС на 23 юни на страната не бъде признат статут на кандидат за членство в Евросъюза.
Ако 27-те вземат такова решение, съществуват сериозни опасения то да предизвика протест от страна на Албания и Северна Македония, които от години чакат да започнат преговори за присъединяване. Затова, според някои преговарящи, има и друга хипотеза: лидерите на държавите от ЕС да се ограничат до неясна декларация, че Киев има "европейска перспектива" (т.нар. "Солунска формула").
В такъв случай Зеленски би приел по-сериозно алтернативното предложение на Борис Джонсън. Възможно е също така слуховете за тези контакти да се разпространяват сега, именно за да се окаже натиск върху европейските лидери преди решенията през юни. Вероятно е също така британският проект да е колос на глинени крака: Лондон не разполага с капацитета на ЕС да подкрепи финансово Украйна, нито пък е сигурно, че Полша или балтийските държави биха предприели инициатива, която може да застраши отношенията им с Брюксел.
Със сигурност Джонсън търси политически дивидент, отбелязва европейски министър: британският премиер се надява да получи допълнителен коз в преговорите с Брюксел, които самият той би искал да поднови по отношение на Брекзит. По този начин Лондон се опитва да наруши баланса на континента. И може да се окаже, че ще се разкрие разломната линия, която наистина съществува на европейския континент: тази между страните, които помагат на Украйна по-решително - най-вече Обединеното кралство и Полша - и тези, които го правят по-цинично и колебливо. Според Ариана Антеза от Института за световна икономика в Кил, само Лондон досега е предоставил на Киев повече икономическа и военна помощ по време на войната, отколкото целия Европейски съюз. А Полша е дала повече от Германия, Франция и Италия. Така войната на Владимир Путин, която продължава вече четвърти месец, започва да отваря първите политически пукнатини в Европа. /БГНЕС