Джералдин Чаплин присъства на пресконференция по повод премиерата на филма „Лука“, част от програмата на София Филм Фест.
Според нея именно мистиката във филма – копродукция между България, Белгия, Италия, Холандия и Армения, е именно това, което ще „уцели“ българския зрител.
Джералдин Чаплин развенча и голям мит, свързан индиректно с нейния баща. Пред репортер на БГНЕС тя опроверга съществуването на разпространено до медиите в България и по света писмо-изповед до нея от известния ѝ баща Чарли Чаплин.
„Това писмо беше съчинено от един ирански журналист. Прекрасно писмо е. Ще ми се да го бях получила, но няма такова нещо“, каза актрисата.
Във филма „Лука“ Джералдин играе ролята на Генерала – роля на мъж, но написана специално за нея.
„Да, аз играя ролята на Генерала в този филм. Джесика (режисьорът и сценарист на филма Джесика Удуърд – бел. ред.) ме попита: „Можеш ли да играеш мъж?“ И аз казах: „Ами ще опитам“. Така и не успях обаче да докарам достатъчно нисък тембър. Но то или тя изглежда по-скоро като някакъв рептил, някакво човеко-влечуго“, коментира звездата.
„Тя е истински войн и за мен беше много важно да е до мен в този проект“, каза от своя страна Удуърд.
Младият актьор, изиграл Лука, споделя, че въпреки дребния си ръст, когато „Джералдин влезе в роля, изпълва цялото пространство и човек просто няма как да не ѝ козирува“ (в ролята ѝ на Генерала).
Лентата е вдъхновена от романа „Татарската пустиня“ на Дино Будзати, а една от ключовите роли е поверена на българския актьор Валентин Ганев.
Тя разказва историята на младия войник Лука (в ролята - Йонас Смълдърс), който копнеещ да влезе в битка, се отправя на север към легендарната крепост Кайрос, където според слуховете негови събратя защитават героично последните остатъци от цивилизацията.
"Лука" е филм за жертвоприношението и рухването на илюзията за величие“, така го определя самата Джералдин Чаплин в по-ранно интервю.
„Това беше роман, който бях чела, когато бях на 18“, каза режисьорът и сценарист на филма Джесика Удуърд. „Но промених почти всичко в него. Все пак основната идея е запазена – мъже, които са дислоцирани на границата и очакват врага всеки момент да ги нападне, но той не го прави. За мен беше важно при писането на сценария да предам иманентната абсурдност на тази ситуация, както и дълбоката, мистична чувственост, която аз усетих в тази книга. Важно беше да предам и усещането за това, че не знаеш какво е твоето място в света и че си дал живота си на една кауза, която в крайна сметка се основава на едно нищо“.