Краят на илюзиите: ЕС с твърд курс срещу Китай
Западът се разделя с илюзиите си по отношение на Китай. Главната от тях се състоеше в това, че КНР, ставайки член на Световната търговска организация в края на 2001 г., в процеса на интеграция в глобалната икономика строго ще следва правилата на свободната търговия и, нещо повече, постепенно ще приеме либералния модел на пазарна икономика.
На САЩ и Европейския съюз им трябваше почти две десетилетия, за да осъзнаят: комунистически Китай, стремително набиращ икономическа сила и тежест на световната сцена, въобще не възнамерява да трансформира своя модел на централизирана управлявана от държавата икономика.
Напротив, Пекин все повече я укрепва, едностранно използвайки правилата и нормите на свободния пазар за получаване на предимства пред своите глобални конкуренти. И все по-активно насажда китайския държавен капитализъм и неговите правила навсякъде по света.
Не просто търговска война, а битка за лидерство
Американският президент Доналд Тръмп е първият, който реши да даде отпор на тази икономическа „игра на една врата“ на Пекин. Стопанинът на Белия дом избра пътя на протекционизма и през пролетта на 2018 г. започна да въвежда високи мита върху широк асортимент от китайски стоки. Ключовата цел на тази търговска война се състоеше не в това просто да балансира американско-китайската търговия, увеличавайки износа на САЩ за КНР. А в значителна степен да спре достъпа на Китай до американските технологии и по този начин да предотврати превръщането на Поднебесната в световен лидер в иновациите и водеща суперсила.
В Евросъюза, особено в Германия, отрицателно се отнесоха към методите на американския президент, смятайки, че протекционизмът нанася прекалено големи щети на глобалната икономика, обаче внимателно се вгледаха именно в ключовите изисквания, които Вашингтон предяви на Пекин.
Брюксел с огнева поддръжка за Тръмп
И сега Евросъюзът, изглежда, фактически ще окаже мощна огнева поддръжка на Тръмп: на поредната среща на върха ЕС-Китай в Брюксел европейците ще поискат много от това, за което настоява и администрацията на САЩ, която вече много месеци води изключително трудни преговори с китайската страна за условията за приключване на търговската война.
ЕС иска от Пекин най-накрая да прекрати дискриминацията на чуждите компании в Китай. Те са принуждавани да създават съвместни предприятия с китайските партньори, лишени са от възможност да получават държавни поръчки и не са пускани в определени сектори на икономиката на КНР. Чуждите фирми са принуждавани да предават на местните фирми своето ноу-хау. В същото време и в ЕС, и в САЩ китайските инвеститори не се сблъскват с подобен принудителен трансфер на технологии.
Брюксел също така настоява за спазването на авторските права, да се сложи край на систематичните нарушения на правилата на СТО и да се прекрати широкомащабното субсидиране на държавните и дори частните компании в КНР. Това води до глобално свръхпроизводство, например, на стомана и позволява на китайските компании да прибягват до дъмпинг, което дестабилизира целия световен, и, съответно, европейски пазар.