Доц. Ангел Джонев: Босилеград на три пъти е жертва на сръбските погроми

Босилеград на три пъти е жертва на сръбски погроми. Това заяви пред БГНЕС историкът доц. д-р Ангел Джонев, автор на монографията „Босилеградския погром 15-16 май 1917 г.“.

В Етнографския музей в София съвместно с Културно-информационния център на българите в Босилеград, ръководен от Иван Николов, беше представена изложба за трагичните събития отпреди 106 години, която е подготвена от доц. Джонев. Изложбата е едно от малкото места на памет, свързани с трагедията, за което лична заслуга има доц. Джонев.

Историкът подчерта, че Босилеград, който по силата на Ньойския диктат е откъснат от България след края на Първата световна война, на три пъти става жертва на сръбската агресия.

„Първият път е през 1885 г., след това през 1913 г. Последният погром е от 1917 г. Резултатите са унищожаването на имуществото на 317 домакинства, убийството на 35 души, разоряването на района. Щетите, които са нанесени се оценяват на 2,5 млн. лв.“, разказа доц. Джонев.

Нападенията срещу града съвпадат със сръбско-българските войни. „По време не всеки конфликт Босилеградско е арена на бойни действия. Така е по време на Сръбско-българската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на последната сръбска паравоенна формация, водена от Коста Печанац, извършва злодеянието, оставяйки след себе си много рани, които във времето са освидетелствани от няколко надгробия“, заяви доц. Джонев.

Той отбеляза, че след третото вероломно нападение са останали много паметни знаци. „Те са източниците, благодарение на които е направена изложбата. Става дума за документи и снимки“, уточни историкът.

Той се спря и на злощастната съдба на паметните плочи, с които се почитат жертвите на сръбската агресия.

„Паметните плочи са две. След опитите да бъдат поставени бяха арестувани и престояха в ареста във Владичин хан в Сърбия. След намесата на българския президент Румен Радев бяха преместени от публичния в домашен арест в Българския КИЦ в Босилеград, където се намират и до днес. Те са в наличност, но не изпълняват своята основна роля да бъдат място на памет“, заяви историкът.

Доц. Джонев подчерта, че тези плочи трябва да бъде поставени на видно място в Босилеград. „Там е мястото на поклонение и покаяние, защото има извършено злодеяние, а в последващите действия не се е стигнало нито до покаяние, нито до поклонение, а се е стигнало до забвение, до изличаване на паметта“, каза той. /БГНЕС