За различни аспекти от тяхната дейност разказва книгата „Солун и българите: история, памет, съвремие“. Това е колективна монография, включваща изследванията на 21 учени от България, Гърция и Турция под редакцията на доцент Юра Константинова, един от водещите познавачи на Гърция и нейната история у нас.
„С книгата се опитваме да покрием белите полета, свързани с българското историческо присъствие в Солун. Другата ни цел е да добавим нови, надявам се, цветни щрихи към пъстрата палитра, каквато представлява солунското население, като поставим българите във фокуса на нашите изследвания и им отдадем тяхното дължимо място в историята на този град. Така поставяме, надявам се, българската история в един по-широк контекст, излизаме извън рамките на националния поглед, и я правим част от историята на региона, част от историята на Европа и света. Смятам, че тази история на света и региона не би била пълна без българите, защото може да сме малък народ, но пък сме древен, талантлив и упорит, и имаме своето място в историята“, заяви в интервю за БГНЕС доц. Юра Константинова.
Преди Първата Световна война /1914-1918 г./ българите са четвъртата по големина общност в османския Солун. Тогава градът е доминиран от еврейското население, следвано от мюсюлманското, на трето място е православната общност, която е разделена между гърци и българи.
„Българите в града са между 4 000 и 6 000 души в периода преди Балканските войни /1912-1913 г./, което е около 7% от населението му. Това, че са малобройни, обаче, не означава, че трябва да бъдат пренебрегвани и че тяхното място не трябва да бъде отчетено като значение за историята“, категорична е доц. Константинова.
Това показва, че преди войните за национално обединение Солун въобще не е бил гръцки град, както сме свикнали да го приемаме. България и Гърция са имали може би равни шансове, за да го спечелят по време на битката за османското наследство. Интересуваме се какви са били шансовете България да надделее в тази борба, разгърнала се в началото на миналия век между София и Атина.
„Солун преди Балканските войни е еврейски град, въпреки че той е и османски град, тъй като той е част от Османската империя. Не зная въобще доколко е било смислено да претендираме за град, в който българите не са били мнозинство от населението. Кавала, например, е било едно достатъчно добро пристанище още и по време на Балканските войни се чуват доста гласове, че България и Гърция не трябва да провалят своите отношения заради Солун, където българското население е малцинство. Солун, обаче, е приоритет на гръцкото управление и правителство на Елефтериос Венизелос, а не е приоритет на българските военни, което предопределя и изхода от войната“, отбелязва доц. Константинова.