Доц. Юра Константинова: Историята на Солун няма да бъде пълна без българите

Солун е една от най-близките, обичани и посещавани туристически дестинации от българите. Само преди 100 години в този своеобразен балкански „мегаполис“ е живеела многолюдна българска общност със свои културни, образователни и църковни институции.

За различни аспекти от тяхната дейност разказва книгата „Солун и българите: история, памет, съвремие“. Това е колективна монография, включваща изследванията на 21 учени от България, Гърция и Турция под редакцията на доцент Юра Константинова, един от водещите познавачи на Гърция и нейната история у нас.

„С книгата се опитваме да покрием белите полета, свързани с българското историческо присъствие в Солун. Другата ни цел е да добавим нови, надявам се, цветни щрихи към пъстрата палитра, каквато представлява солунското население, като поставим българите във фокуса на нашите изследвания и им отдадем тяхното дължимо място в историята на този град. Така поставяме, надявам се, българската история в един по-широк контекст, излизаме извън рамките на националния поглед, и я правим част от историята на региона, част от историята на Европа и света. Смятам, че тази история на света и региона не би била пълна без българите, защото може да сме малък народ, но пък сме древен, талантлив и упорит, и имаме своето място в историята“, заяви в интервю за БГНЕС доц. Юра Константинова.

Преди Първата Световна война /1914-1918 г./ българите са четвъртата по големина общност в османския Солун. Тогава градът е доминиран от еврейското население, следвано от мюсюлманското, на трето място е православната общност, която е разделена между гърци и българи.

„Българите в града са между 4 000 и 6 000 души в периода преди Балканските войни /1912-1913 г./, което е около 7% от населението му. Това, че са малобройни, обаче, не означава, че трябва да бъдат пренебрегвани и че тяхното място не трябва да бъде отчетено като значение за историята“, категорична е доц. Константинова.

Това показва, че преди войните за национално обединение Солун въобще не е бил гръцки град, както сме свикнали да го приемаме. България и Гърция са имали може би равни шансове, за да го спечелят по време на битката за османското наследство. Интересуваме се какви са били шансовете България да надделее в тази борба, разгърнала се в началото на миналия век между София и Атина.

„Солун преди Балканските войни е еврейски град, въпреки че той е и османски град, тъй като той е част от Османската империя. Не зная въобще доколко е било смислено да претендираме за град, в който българите не са били мнозинство от населението. Кавала, например, е било едно достатъчно добро пристанище още и по време на Балканските войни се чуват доста гласове, че България и Гърция не трябва да провалят своите отношения заради Солун, където българското население е малцинство. Солун, обаче, е приоритет на гръцкото управление и правителство на Елефтериос Венизелос, а не е приоритет на българските военни, което предопределя и изхода от войната“, отбелязва доц. Константинова.

Изглед от град Кавала през 1942 г., когато е част от Царство България

Българите не са коренното население на града, макар че те се заселват в Солун още от дълбока древност, но, за съжаление, се елинизират.

„Всъщност българите, които закрепват българския дух в града, са основно преселници от Западна Македония, от градовете Воден, Кукуш, Крушево, Кичево. След като се установяват на приливи в града, те започват една доста активна търговска дейност. Имаме няколко много изявени български фамилии. Това са Хаджимишеви, Шавкулови, Златареви, Попстефанови, които имат големи търговски кантори“, разказа доц. Константинова.

Тя подчерта, че не трябва да се забравя, че Солун е и български образователен център в Македония и е известен в нашата история най-вече със значението и с ролята на българските гимназии в града.

„Става дума за Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, Българската девическа гимназия, Българската търговска гимназия и 5-те начални училища. И когато говорим за тези гимназии, не можем да не споменем имената на много видни българи, просветни дейци, които свързват името си със Солун – това са директорите на мъжката гимназия Божил Райнов, Георги Кандиларов, директорката на Българската девическа гимназия Царевна Миладинова и много други“, припомни историчката.

Георги Кандиларов и Божил Райнов с първия випуск на Солунската гимназия /1925 г./

Каква е съдбата на българите – изчезват ли напълно след Балканските и Първата световна война?

„По време на Вартоломеевата нощ, както е известна нощта, в която започва Междусъюзническата война, в Солун много българи са убити на място, още по време на сраженията, които се водят в града. Други са натоварени на кораби за печално известния остров Трикери, а трети са принудени да напуснат града“, заяви доц. Константинова.

Но въпреки тежкия удар, понесен от нашите прадеди, те не изчезват напълно. За това говорят и проучванията в книгата.

„Изселват се по-изявените фамилии, които нямат бъдеще в гръцкия Солун, но не са малко хората, които предпочитат да запазят имота си и да останат на място, принудени да приемат гръцка идентичност“, отбеляза ученият.

Доц. Константинова заяви, че е публикуван един много интересен документ. Когато през 70-те години на миналия век се отваря българско консулство в Солун, в него отива Райна Митровска. Тя е дъщеря на прочутите архитекти братя Митровски от Дебър, които са построили българската църква „Свети Георги“ в града.

„Райна се заявява в консулството като българка. На въпроса има ли други, тя отговаря: има. На въпроса на консула, защо не го заявят, Райна отговаря: Тях ги е страх, а мен не, защото съм над 80-годишна възраст, а и всички знаят, че си е българка“, завърши доц. Юра Константинова. /БГНЕС