В първите дни на месец август, 2019 г. ни напусна завинаги Елисавета Христова Миладинова–Василева (кака Ече): историк, архивист, родолюбец с голямо сърце, потомка на фамилията на големите възрожденски българи от Струга - братята Миладинови, с което тя искрено се гордееше.
Елисавета Миладинова е родена на 20 юни 1932 г. в семейството на Христо Миладинов - български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), дългогодишен подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови”, помощник-областен управител и управител на Битолска област в Македония в годините на Втората световна война. Убит от комунистическите власти в София в края на 1944 година без съд и присъда.
Целият трудов стаж на Елисавета Миладинова - повече от 38 години - преминава във всеотдайна работа като архивист в Български исторически архив (БИА) при Националната библиотека. Благодарение на нейните широки контакти и лична инициатива в БИА постъпват десетки ценни архиви, свързани с историята на освободителните борби на македонските българи. Тя дарява и лични архивни документи и снимки. До последните си дни поддържаше активна връзка с днешните млади служители на отдела, интересуваше се, обичаше и страдаше за всичко, свързано с Библиотеката.
Елисавета Миладинова и семейството й са щедри дарители и на други национални институции в страната. През 1983 г., по повод 80 години от Илинденско-Преображенското въстание, те даряват на Националния военноисторически музей в София Стружкото бойно знаме от 1903 г., изработено специално за въстанието от няколко стружки девойки от семействата Чакърови и Деребанови (сред които и бабата на Елисавета - Милица Апостолова Чакърова (по мъж Миладинова). Дълги десетилетия ценната реликва е съхранявана в домовете на Чакърови и Миладинови в София.