Доц. Милкана Бошнакова: Елисавета Миладинова – учен с възрожденски дух

Потомката на прочутите братя Миладинови, Елисавета, беше учен с възрожденски дух и корени, щедър дарител на българските институции.

В първите дни на месец август, 2019 г. ни напусна завинаги Елисавета Христова Миладинова–Василева (кака Ече): историк, архивист, родолюбец с голямо сърце, потомка на фамилията на големите възрожденски българи от Струга - братята Миладинови, с което тя искрено се гордееше.

Елисавета Миладинова е родена на 20 юни 1932 г. в семейството на Христо Миладинов - български юрист и общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), дългогодишен подпредседател и председател на Стружкото благотворително братство „Братя Миладинови”, помощник-областен управител и управител на Битолска област в Македония в годините на Втората световна война. Убит от комунистическите власти в София в края на 1944 година без съд и присъда.

Целият трудов стаж на Елисавета Миладинова - повече от 38 години - преминава във всеотдайна работа като архивист в Български исторически архив (БИА) при Националната библиотека. Благодарение на нейните широки контакти и лична инициатива в БИА постъпват десетки ценни архиви, свързани с историята на освободителните борби на македонските българи. Тя дарява и лични архивни документи и снимки. До последните си дни поддържаше активна връзка с днешните млади служители на отдела, интересуваше се, обичаше и страдаше за всичко, свързано с Библиотеката.

Елисавета Миладинова и семейството й са щедри дарители и на други национални институции в страната. През 1983 г., по повод 80 години от Илинденско-Преображенското въстание, те даряват на Националния военноисторически музей в София Стружкото бойно знаме от 1903 г., изработено специално за въстанието от няколко стружки девойки от семействата Чакърови и Деребанови (сред които и бабата на Елисавета - Милица Апостолова Чакърова (по мъж Миладинова). Дълги десетилетия ценната реликва е съхранявана в домовете на Чакърови и Миладинови в София.

По начин на изработка и с извезаните изображения знамето се свързва пряко с това на Райна Попгеоргиева-Футекова (Райна княгиня), героичната знаменоска на въстанието от Април 1876 г. в Панагюрище: извезаният изправен български лъв, младата жена, държаща знаме с клетвените думи „Свобода или смърть“. Младите стружанки, шили знамето, втъкават като символ на вграждането кичури от своите собствени коси в образа на девойката, което е без аналог в българската знаменна традиция. Стружкото знаме носи и ленти с цветовете на българския национален трибагреник, спускащи се над надписа „Свобода или смърть”.

Преди няколко години Елисавета, сестра й Милка и техният брат Янко Миладинов даряват на Регионалния исторически музей в Благоевград четири отлично запазени национални костюма от Стружко, Дебърско и Охридско: два мъжки и два женски. Костюмите са изложени и греят с красотата си в централната експозиционна част на музея.

Освен родолюбие, другото отличително качество на Елисавета Миладинова бе сърдечността. Малко са на света така искрено сърдечните хора като нея .... Ще я запомним винаги забързана, неуморна, усмихната, добра, интересуваща се живо за работата ни и за проблемите ни… /БГНЕС

--------------------------------

Доц. д.и.н. Милкана Бошнакова, историк.