Дивотинският манастир – огнище на просвещението в миналото, днес завладява с духовната чистота

В северните склонове на Люлин планина, където се вливат две малки поточета, Дреново присое и Меча дупка, на десетина километра от село Дивотино, югозападно от град Банкя, се е сгушил един от най-старите и запазени манастири в Софийско - Дивотинският манастир "Света Троица", предаде репортер на БГНЕС.

За основаването на манастира има оскъдни писмени данни. Една стара легенда разказва следното: Мъж и жена, като орали нивата си, намерили в земята голяма глинена делва с жълтици. Решели с това имане да построят манастир. Натоварили делвата на магаре и казали, че където спре магарето, там ще построят манастир. Така и станало. Магарето паднало между два бързи ручея и умряло. Извикали майстор и започнали строежа на храма. Това станало през 1046 година – в деня на стогодишнината от смъртта на свети Йоан Рилски.

Местността, където е открита делвата, и днес се нарича "Имането".

По време на кърджалийските размирици игумен на манастира е бил йеромонах Петър, който е оставил следната приписка: Да се знае, кога седеха кърджадлиите в Брезник во 1806 лето месец декември, шести ден. Не стигнало им тогай золумите на кърджалиите, та некой Хасан Ходжа от Брезник, дошъл с двама сеймени та взеха стадото овце, крави, волове и коне на манастира.

Съществува легенда, че като подкарали добитъка, застигнал ги тъмен облак, гръм ударил ходжата и той умрял на часа. Уплашените сеймени го погребали, а добитъкът се върнал в манастира. От тогава местността се нарича "Ходжи гроб".

Манастирът е бил богат – имал 3000 декара гори и 1000 декара ниви и ливади. Границите на манастирските имоти са били отбелязвани с каменни кръстове.

В манастира е намирал убежище Апостолът на свободата – Васил Левски.

Старият храм и манастирските сгради са възстановени през 1902 г. при игумена йеромонах Йосиф и йеромонах Максим Хилендарски, след като три пъти, е бил опожаряван през турското робство. Църквата е еднокорабна, с две малки странични ниши и представлява кръстообразен, еднокуполен храм с притвор.

Манастирът е наричат още и Царски манастир, поради честото му посещаване от цар Фердинанд, който подарил на игуменката майка Клавдия две карети – едната представителна, а другата за обикаляне на имотите. До стария храм има плоча, която свидетелства за това.

В момента църквата се възстановява. Отвън е напълно реставрирана. Сега експерти възстановяват и стенописите.

От летописите става ясно, че Дивотинският манастир е огнище на народното просвещение. В манастира е съществувало и килийно училище. /БГНЕС