Димитър Ганев: Радев притиска БСП и персонално Нинова

Президентът Румен Радев обявява кандидатурата си в момента, за да притисне БСП да вземе отношение по този въпрос. Държавният глава трябва да предложи позитивен дневен ред, т.е. да предприеме конкретни инициативи, които да не са само със знак минус. Това заяви в интервю за БГНЕС политологът от „Тренд“ Димитър Ганев.

„Издигането на кандидатурата си за втори президентски мандат почти 9 месеца преди провеждането на изборите е тактически ход от страна на Румен Радев. Тактически ход, защото най-важното неизвестно, което имаме около неговата кандидатура е, дали тя ще бъде подкрепена от БСП. Втори мандат за Радев без подкрепата на БСП би било много сложно, граничещо с почти непостижима задача“, коментира политологът.

„Корнелия Нинова съвсем наскоро зарови томахавките с Радев и няма да иска да отваря този фронт сега на прага на парламентарните избори.“, заяви Ганев.

Според него това обаче не означава, че БСП ще подкрепи Радев за изборите, а означава, че президентът настоява сега БСП да вземе отношение по повод на неговата кандидатура.

„Сами разбирате, че сега вътрешната опозиция с охота ще приеме една подобна ръка, защото това ще постави Нинова в ситуация да вземе отношение по този въпрос. Сега трябва да видим как тя ще реагира“, каза политологът от „Тренд“.

БСП ще посочи кой ще бъде нейният кандидат за президент през късното лято, защото има процедури по номинация и няколко партийни органа трябва да се произнесат по този въпрос.

„Дори Нинова да декларира днес, че ще го подкрепи, тя може да не бъде председател след изборите, хипотетично. Има и такъв сценарий. Също така някое изказване на Радев може хипотетично да настрои Нинова отново срещу него. Това са различни политически ситуации, които не трябва да се изключват. По тази причина смятам, че няма никакво формално значение Радев да бъде подкрепен в момента от БСП“, заяви Ганев.

През последните 3 години и половина президентът е ясна и последователна опозиция на настоящото управление на ГЕРБ. Той стигна дори до такива радикални ходове като сваляне на доверието от това правителство.

„В рамките на тези 3 години и половина, обаче, бяха проведени два избора – европейски и местни. И на двата избора спечели ГЕРБ. Тя беше първа политическа сила, което означава, че мнението на Радев се зачита само от част от българските граждани, но не от всички. Радев влезе в ролята на страна в политически процес и ясно е позициониран като опозиция, но това не означава, че накланя везните в една или друга посока. Предстои да видим дали на парламентарните избори ще се случи нещо различно, но дори да се случи, т.е. ГЕРБ да не са първа политическа сила, това не означава, че е станало заради Радев“, каза политологът.

Докладът на държавния глава за четвъртата година от неговото управление съвпадна с годишнина от една от най-трагичните дати в най-новата ни история – избиването на българския елит от така наречения „Народен съд“ на 1 срещу 2 февруари 1945 г. На въпрос на БГНЕС държавният глава не взе ясно отношение за това кърваво събитие.

„Радев не взе отношение по този въпрос по същата причина, поради която не чухме от него и реакция за ареста на опозиционния блогър Александър Навални. След няколко месеца той ще очаква подкрепа от симпатизантите на БСП, които са настроени традиционно русофилски. Тяхното отношение към периода 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 г. е съвсем ясно и е положително като оценка. Ако той вземе отношение по единия или другия казус, ще загуби потенциално част от своите избиратели“, заяви Ганев.

В днешния отчет на президента не чухме нищо ново.

„Чухме това, което сме свикнали да чуваме през последните няколко години, а именно обилна критика срещу управляващите. Президентът все повече трябва да мисли за позитивен дневен ред, което е дефицит в неговото говорене през последните години. Нямам предвид да хвали управляващите, а да започне да предприема инициативи, които не са само със знак минус“, категоричен е Димитър Ганев.

Той смята, че президентът не може да предложи алтернатива, защото тя се заявява на парламентарните избори, а президентската институция е с доста слаби правомощия в сравнение с изпълнителната власт. /БГНЕС