Димитър Бечев: Влиянието на „Турски поток“ ще бъде ограничено

Газопроводът „Турски поток“, част от руско-турското енергийно сътрудничество, вече е в експлоатация. С новия газопровод Русия установи алтернативен маршрут за износ на газ към ЕС, а Турция се придвижи стъпка по-близо до превръщането й в енергийна сила за съседите.

Влиянието на „Турски поток“ върху пазара обаче ще бъде ограничено. Русия е изправена пред по-силна конкуренция както в Турция, така и в Югоизточна Европа. Тези страни инвестират във външни доставки. Икономическите затруднения намаляват търсенето на енергия и увеличават стремежа към директна връзка потребител-производител. Увеличението на вноса на втечнен природен газ (ВПГ) и напредъкът по Южния газов коридор, свързващ Турция и Балканите с Каспийско море, също променят правилата на играта и подпомагат регионалната интеграция. На 8 януари 2020 г. президентите Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган официално пуснаха в експлоатация газопровода „Турски поток“ в Истанбул. В церемонията взеха участие и лидерите на България и Сърбия, премиерът Бойко Борисов и президентът Александър Вучич. „Турски поток“ е забележително постижение Първо, той укрепва икономическите връзки между Русия и Турция в момент, когато те се оказват противници в политиките си за Либия и Северозападна Сирия. В действителност, газопроводът през Черно море трябваше да премине през много препятствия от декември 2014 г., когато реализацията му беше предложена от Путин. Проектът беше замразен по време на кризата в руско-турските отношения, причинена от свалянето на руски самолет през ноември 2015 г. и впоследствие беше възобновен, след като връзките се нормализираха през август 2016 г. Второ, „Турски поток“ добавя парче в пъзела на геополитическото влияние на Москва, тъй като установява още един експортен маршрут, заобикалящ Украйна. От началото на 2020 г. количествата газ, доставени през югозападната съседка на Русия, са спаднали с изумителните 40%. И не на последно място, новият газопровод приближава Турция с крачка към осъществяването на дългогодишната ѝ амбиция да се превърне от основен потребител на газ в транзитна страна и потенциален посредник в евразийската енергийна търговия. Фокусът тук е върху политическото и икономическото въздействие на „Турски поток“ върху Турция и нейните съседи в Югоизточна Европа. Разширяването на газопровода към Балканите и Централна Европа се очаква да бъде изправено пред допълнително забавяне. Междувременно Русия ще загуби пазарния си дял в Турция, както и в Гърция и България, както и в някои страни от Западните Балкани. Търсенето на нови източници на газ, подобряването на взаимосвързаността на регионално ниво и модернизирането на инфраструктурата вече променят правилата на играта, въпреки че икономическият спад вследствие на пандемията COVID-19 със сигурност ще забави трансграничните проекти. Какво е „Турски поток“? „Турски поток“ е аналог на „Южен поток“ - проект, който Русия движеше от средата на първото десетилетие на 2000-та до 2014 г. В партньорство с големи европейски компании, като италианската ENI и „Electricité de France“, „Газпром“ имаше за цел да изгради газопровод с начало от пристанището на Черно море в руския град Анапа чак до Варна в България. Оттам „Южен поток“ трябваше да стигне по суша до Австрия, пресичайки България, Сърбия и Унгария. Русия обаче прекрати проекта поради продължителен спор с Европейската комисия относно приложимите правила. Брюксел настоя, че „Газпром“ не може да разполага с толкова голям дял и да изключва конкуренти от ползването на газопровода. Охлаждането на отношенията Русия-ЕС след анексирането на Крим през март 2014 г. унищожи усилията за намиране на компромис. Путин обвини Запада в натиск върху България за излизането й от инициативата "Южен поток". След като спирането на „Южен поток“ стана факт, Русия видя алтернатива в Турция. Резултатът „Турски поток“ е достоен заместник на своя предшественик. Той е с годишна производителност от 31,5 милиарда кубически метра - половината от прогнозния капацитет на „Южен поток“. Стартиращ от Анапа до Къйъкьой (Мидия) в провинция Къркларели в Северозападна Турция, „Турски поток“ има две успоредни връзки. Връзка 1 е с тръби до 15,75 млрд. куб. м годишно и е предназначена за турския пазар. На практика тя пренасочва доставките, които Турция получава от 1988 г. по така наречения Западен маршрут, а именно Трансбалканския газопровод, пресичащ Украйна, Молдова, Румъния и България. Втората връзка е предназначена за Балканите и Централна Европа.

В момента газопроводът стига до Малкочлар на турско-българската граница. На 1 януари 2020 г. „Газпром“ обяви начални доставки със средно количество от около 1 млрд. куб. м на месец. През януари повече от половината отидоха в държавната компания BOTAS и няколко частни компании, внасящи руски газ в Турция. Останалото получиха България, Гърция и Северна Македония. Доставки до Сърбия и Унгария не са възможни, тъй като българо-сръбската мрежа все още не е свързана. Така „Турски поток“ остава недостатъчно експлоатиран. Дори връзка 1, обслужваща Истанбул и Мармарис, не работи с пълен капацитет. Нещо повече - търсенето на газ в Турция се свива и може би ще намалее още повече. Това води също и до намаляване на обемите, доставяни през „Син поток“, първият черноморски тръбопровод, завършен от Русия през 2005 г., до Анкара и централен Анадол. „Турски поток“ дава обаче някои предимства на Русия и Турция: „Газпром“ постигна целта си за директен достъп до турския пазар, без да се налага да се договаря със страни, намиращи се между тях. Турция, от своя страна, има реалната възможност да получава и транзитира руски газ до ЕС, което, поне на теория, й осигурява директна връзка потребител-производител с Европа и Русия. Поглед към „Балкански поток“ Присъствието на Борисов и Вучич в Истанбул на 8 януари беше всичко друго, но не и неочаквано. България и Сърбия са решаващи за втората фаза на „Турски поток“ (известен още като „Балканския поток“), от турско-българската граница до газовия хъб Баумгартен, недалеч от австрийската столица Виена. „Турски поток-2“ /“Балкански поток“ е проектиран да достигне Централна Европа, където търсенето по начало е силно. Газопроводът ще помогне и за доминирането на руската компания в голяма част от Югоизточна Европа. Това включва Сърбия и България. Все пак Белград и София разглеждат руските проекти като средство за създаване на работни места и инвестиции в местните икономики. Преобладаващите предположения за закъсалия „Южен поток“ например бяха, че големите европейски държави, както и САЩ, са принудили неговото спиране. Балканите пострадаха от загубата на потенциални приходи от транзитни такси и други икономически ползи. За сметка на това руските проекти в Западна Европа, като газопровода „Северен поток“, се движат напред. Така „Турски“/“Балкански поток“ беше приветстван главно от прокремълските анализатори като възможност за частична компенсация и за възстановяване на връзките с Русия.

„Балкански поток“ се сблъска с пречки от самото начало. Българският оператор „Булгартрансгаз“ подписа договор за строителство още през септември 2019 г. Продължителна правна битка с ръководения от Саудитска Арабия „Arkad Engineering“, която първоначално спечели търга на стойност 1,1 милиарда евро, забави проекта. На среща със сръбския президент Вучич в Сочи (на 4 декември) Путин обвини българската страна в умишлено бавене на проекта. По време на церемонията по откриването в Истанбул (на 8 януари 2020 г.) Борисов увери руския лидер, че участъкът с дължина 474 км ще бъде готов през юни. Кризата COVID-19 обаче измести датата още по-нататък. В телефонен разговор с руския министър на външните работи Сергей Лавров българският външен министър Екатерина Захариева посочи края на 2020 г. като краен срок. Междувременно властите в Белград потвърдиха, че строителните работи в Сърбия са приключили и руски газ вече може да бъде доставян до унгарската граница, след като България завърши участъка от газопровода на своя територия. Има ключова разлика между двете страни, що се отнася до Балкански поток. В Сърбия тръбопроводът е собственост на съвместно предприятие, където „Газпром” контролира 51% от акциите, а държавната компания „Srbijagas” - 49%. Подобно споразумение няма да работи в България поради антитръстовото законодателство на ЕС. Следователно, българският участък е собственост на мрежовия оператор „Булгартрансгаз“. За да се съобрази с правилата на ЕС, „Газпром” трябва да наддава за резервиране на капацитет срещу конкурентни фирми. Ето защо българското правителство твърди, че „Балкански поток“ е съвместим с политиката на Евросъюза за насърчаване на енергийната сигурност чрез диверсификация на доставките. Тръбопроводът може да се използва за транспортиране на газ от други източници - например Азербайджан, втечнен природен газ от Гърция или Турция, Иран, Ирак или други производители от Близкия изток и др. Премиерът Борисов се обяви за създаване на хъб в България и за привличане на финансиране от Европейската комисия. Това обаче е дългосрочна цел. Понастоящем „Балкански поток“ облагодетелства изключително „Газпром”, тъй като никой друг голям продавач на газ не се интересува от запазване на капацитет. Междувременно финансовият риск се поема от „Булгартрансгаз“. Промяна в газовите пазари Въпреки че „Турски поток“ е победа за руската енергийна дипломация, икономическото му въздействие е далеч по-малко сигурно. Пазарът на газ в Турция и в съседна Югоизточна Европа става все по-конкурентен и делът на „Газпром” наистина намалява. През 2018 г. Турция внесе 23,6 млрд. куб. м газ от Русия, 7,9 млрд. куб. м от Иран и 7,5 млрд. куб. м от Азербайджан. Останалите 22,5% са втечнен природен газ. През 2019 г. обаче вносът от Русия намаля с повече от една трета до 15.51 млрд. куб. м . Същата тенденция се наблюдава и в Югоизточна Европа. През първата половина на годината Гърция внесе една четвърт по-малко от Русия в сравнение със същия период на 2018 г. Като цяло доставките на „Газпром” за Турция и съседните й страни намаляха от 19,5 на 14,2 млрд. куб. м, което е спад с 27% Има много причини, поради които Русия губи властта си на местните пазари Първо, търсенето в Турция - най-големия пазар в региона, се свива заради проблеми с икономиката. През 2019 г. общият внос спадна от 50,3 млрд. куб. м на 45,2 млрд. куб. м. Тенденцията на спад вероятно ще продължи и през 2020 г. От март, когато пандемията COVID-19 удари Турция и нейните съседи, потреблението бележи рязък спад. Асоциацията на производителите на електроенергия в Турция отчете спад от 20% през април в производството на електроенергия в електроцентрали на природен газ. Второ, евтиният втечнен природен газ обърна играта. Вносът на втечнен природен газ е скочил от 22% от общия обем през 2018 г. до 28,3% през 2019 г. В дългосрочна перспектива, в периода 2013 - 2019 г. държавна корпорация BOTAS увеличи обема от 6,1 на 12,7 мрд. куб. м, като предпочете втечнен природен газ заради ниските цени. Подписани са дългосрочни договори за доставка с Алжирската компания Sonatrach, с Катаргаз и с NLNG (Нигерия), като в същото време страната купува газ от други доставчици, включително от американски компании.

Турция е инвестирала също в капацитет за внос на втечнен природен газ. През последните години започнаха да функционират две плаващи платформи за съхранение и регазификация - едната е Алиага в Измир, а другата край Дортиол в провинция Хатай. Трета платформа е планирана да бъде изградена в залива Сарос в Егейско море. Турция разширява капацитета си за съхранение на газ с цел да достигне 20% от годишното си потребление. Казано по-просто, BOTAS би могъл да купува газ, когато цените са ниски, за да отговори на търсенето на домакинствата, производителите на електроенергия и индустрията през пиковите периоди - напр. зимните месеци. Това означава, че Газпром е готов да загуби пазарния си дял в Турция, който е втори по важност пазар след Германия. Трето, Азербайджан се очертава като конкурентен на „Газпром” доставчик за пазарите в Турция и Югоизточна Европа. През декември 2019 г. беше открит последният участък на Трансанатолския тръбопровод (TANAP) и вече достигна границата с Гърция. TANAP доставя 16 млрд. куб. м от офшорната зона „Шах Дениз“ в Каспийско море. От тях 10 млрд. куб. м. отиват в Турция, а останалото количество е предназначено за Югоизточна Европа и евентуално Италия. На гръцката граница TANAP се свързва с Трансадриатическия тръбопровод (TAP), който пресича Гърция и Албания и завършва в терминала Мелендуньо в южната италианска провинция Апулия. След като TAP започне да работи, каспийският газ ще бъде пренесен и в Югоизточна Европа, превръщайки много обсъждания Южен газов коридор в реалност. Както гръцката DEPA, така и „Булгаргаз“ имат договори с консорциума „Шах Дениз“, който ще доставя за TANAP / TAP 1 млрд. куб. м годишно. Това съответства на около една трета от годишното потребление в България и малко под една четвърт на Гърция. Каспийският газ ще достигне и до Албания, а след изграждането на интерконектори – и до останалата част от Западните Балкани. Южният газов коридор също оказва влияние върху развитието на регионалното сътрудничество. За разлика от Източното Средиземноморие, където газът се превърна в ябълка на раздора, в Югоизточна Европа той способства пазарната интеграция между Турция и съседите ѝ Гърция и България. „Балкански поток“ и Трансбалканският газопровод също могат да бъдат обърнати, за да се изпомпва доставката на газ от юг на север, което със сигурност ще е от полза за турските компании. Бъдещи перспективи Стратегическият интерес на Русия е да запази Турция като пазар и да стимулира енергийните връзки, за да засили позицията си в регионалната и международната политика. От друга страна, Турция би искала да разшири възможностите си за маневриране и да намали зависимостта си от външни доставчици. Същото се отнася и за балканските съседи, въпреки че Сърбия очевидно изостава от другите по отношение на диверсификацията на доставките. Взети заедно, втечненият газ и Южният газов коридор осигуряват бариера срещу Русия, което стана възможно благодарение на „Турски поток“. Моментът на истината ще дойде с предоговарянето на дългосрочните договори за доставка, които „Газпром” ще подпише с Турция през следващите години. Срокът на сделките на стойност 8 млрд. куб. м., подписани с BOTAS и с четири частни компании, които използват „Турски поток“, изтичат в края на 2021 г. Друга голяма партида договори, покриващи близо 80% от вноса, ще изтече до 2026 г. Това включва споразумения с Азербайджан, Иран и с доставчици на втечнен газ. Турция ще направи твърда сделка и ще помоли руснаците, както и другите си партньори, да предложат по-изгодни условия. Това включва както по-ниски цени (чрез нова формула за ценообразуване), така и отказ от клаузата „вземи или плати”, която задължава BOTAS да пуска в определен брой обеми всяка година от съответния доставчик или да го компенсира финансово. Ниските цени на втечнен природен газ на пазара без съмнение ще бъдат инструмент в предстоящите преговори с „Газпром” и с други компании. В краткосрочен план „Турски поток“ няма да се използва достатъчно. Турция не е в състояние да използва пълния капацитет на първия тръбопровод поради настъпващата рецесия и по-евтините алтернативи. Втората линия - „Балкански поток“, изостава от графика. След като бъде завършен, той ще предизвика политически спорове. Участъкът в Сърбия вече си навлече критики от страна на Енергийната общност. Спорът може да се разпали, ако САЩ се намесят в битката, както направиха в случая с тръбопровода „Северен поток 2”. Но дори и да тръгне, „Балкански поток“ е малко вероятно да заработи с пълен капацитет. Както в турския случай, слабото търсене в държавите от Югоизточна и Централна Европа, както и конкуренцията от страна на други доставчици, биха могли да доведат до победата на икономиката над геополитиката. /БГНЕС --------------- Димитър Бечев, "Стратегически изследвания".