ОССЕ е междуправителствена структура със седалище във Виена, която води началото си от Конференцията по сигурност и сътрудничество в Европа (КССЕ) през 1975 г. Понастоящем е съставена от 57 държави от Европа, Северна Америка и Азия с над 1 млрд. души население, включително България. Функциите и целите на ОССЕ на хартия са ясно очертани - предотвратяване на конфликти или посредничество за постигане на мир, контрол над въоръженията, защита на правата на човека, свобода на печата и честни избори. В продължение на 60 години ОССЕ има успешни мисии в редица държави по света, но днес не успява да постигне съгласие по редица въпроси, което постави нейния председател Буяр Османи в безизходица.
Голямото препятствие пред ОССЕ
Основният проблем пред ротационния председател Северна Македония и организацията въобще е начинът на вземане на решения и общи позиции. Със своя механизъм, който изисква единодушие сред членовете, ОССЕ е сред международните органи, които не са достатъчно ефективни в настоящата тежка международна обстановка. Това позволява на една държава (в случая Русия) на практика да блокира всяко съществено решение или инициатива, като част от противопоставянето със Запада. Трябва да се вземат предвид условията, в които ОССЕ функционира. Единственият категоричен съюзник на Москва остава Беларус. Държавите, които са част от ЕС и НАТО, не могат да постигнат превес на практика. От 2021 г. насам Русия отказва да позволи на Естония да поеме ротационното председателство за 2024 г., за което страната е кандидат от 2020 г.
Наред с казуса около кандидатурата на Талин стоят и други нерешени въпроси – мандатите на четирима висши служители изтичат на 3 декември. Към този списък спадат генералният секретар на ОССЕ Хелга Шмид, върховният комисар на ОССЕ по въпросите на националните малцинства Кайрат Абдрахманов, представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите Тереза Рибейро и директора на Службата на ОССЕ за Демократични институции и човешки права Матео Мекачи.