Димитър Каров: Гърбът на Гунди постоянно беше в синини и дупки от карфици

"Показвал ми е гърба си, беше целият в синини и дупчици от карфици. А глезенът му беше така деформиран, че му бяха направили специална обувка, защото той беше почти инвалид. Аз се чудех как въобще играе и тренира този човек. Но, той имаше изключителна воля и любов към футбола. Съжалявам, че не избра волейбола, защото може би щеше да бъде още жив", споделя пред БГНЕС с огромна болка в сърцето и сълзи на очите легендарният ни волейболист Димитър Каров по адрес футболната икона Георги Аспарухов, който днес (4 май) щеше да навърши 80 години.

Двамата ги свързва нещо повече от приятелство. Каров - една от най-големите звезди на ЦСКА и националния отбор по волейбол, е женен за сестрата на Гунди - Лидия.

"Запознахме се през септември 1965 година. Георги беше на лагер с националния отбор на "Спортпалас", аз бях контузен 9 месеца - имах вода в коляното. Почивах дълго, наложи се дори да ходя в Полша при професор Круца. Като влязох в кабинета му, той ми каза да си отворя устата и като ми видя сливиците, вика: "Тука ли искаш да ти ги махнем или ще се прибереш в България?" Върнах се, три дни бях във Военна болница на пеницилин. Като ме оперираха, на другия ден вече нямах вода в коляното. След това бях в Бургас, на "Спортпалас", на кални бани в Поморие. Изкарах дълго лечение. Тогава, на "Спортпалас", се засякохме и с Лидия, която също беше там на лагер с младежкия националния отбор по волейбол. Така започна нашето познанство и приятелство, което после прерасна в нещо повече", спомня си Каров, който е Носител на Купата на европейските шампиони през 1969 г. с ЦСКА.

Следва сватба, на която Георги Аспарухов не присъства. Защо? "Гунди я пропусна, защото имаше мач с ЦСКА. Ние въобще не се съобразихме. Нито сме го питали за дата. Тогава, 1970-а година, пък аз имах Световно първенство (бел. ред. - България завършва на второ място след драма на финала с Германия, завършила 2:3 в зала "Фестивална") и бяхме решили тържеството да е след това. Така стана, че той не можа да присъства. Но се отчете като добро братче. Беше запазил маса за 20 човека в хотел "София" и след мача, на Панорамата продължихме до към 01.00-02.00 ч. през нощта. След това с Лидия заминахме за "Тихия път". 3 дни на хотел, нещо като сватбено пътешествие. Толкова ангажирано беше нашето ежедневие, че малко имахме възможност да контактуваме, но спортният живот е това. Много съжалявам за това... Клубни, национални отбори, лагери, турнири...", разказва волейболната легенда.

"Ходил съм на мачове на Георги със сестра му. Спомням си този с Бенфика на "Герена", беше ни взел билети. Левски игра прекрасно срещу Еузебио, Торес - всички големи звезди на Португалия. Отборът направи много хубав мач. Гунди се представи страхотно. В Лисабон също игра добре и имаше отлични отзиви както за него, така и за целия тим", продължава Каров, за когото любопитна подробност е, че от малък е привърженик на Левски, но във волейбола остава винаги верен на ЦСКА.

"Като професионален спортист, аз не мога да бъда запалянко. От дете съм левскар. Израснал съм в София. По онова време в столицата бяха 75-80% левскари. Баща ми ме водеше на стадиона. Помня Боре Апостолов, Кукуша, Патрата, Теко Абаджиев... Те бяха преди Георги. Ходехме с приятели от махалата пеша до стадиона и пред вратите казвахме: "Чичко, може ли да влезем с теб", така беше...", казва той по тази тема.

Заради професионалните си ангажименти, Каров и Гунди не са прекарвали много време заедно, но и двамата са изпитвали изключително удоволствие да се виждат на семейните сбирки.

"Били сме се на обеди и вечери, горе на "Редута" при баба Мара и дядо Аспарух. За Гергьовден, за Коледа, рождени и именни дни... Говорихме повече по общи теми. Останал съм със спомена и впечатлението от болката, която той изпитваше, защото беше доста малтретиран на терена. Разговорът винаги опираше до това: "Защо играят толкова грубо срещу мен?" Аз му казвах: "Аз ако съм на теб, няма да позволя така да ме ритат", а той отговаряше: "Митьо, какво да направя?! Спортът е такъв. Във волейбола ви разделя мрежата, вие сте си добре. Може само да се заяждате. При нас контактът е жесток”.

“И Лидия, и Величка са му подмятали, споделяли... Но той нямаше тази сила да се откаже от тази игра. Тази игра му беше в душата. Той беше изключителен талант. Това, което той правеше на терена, ние дори днес не може да го видим от център-нападателите на световно ниво. Действително той беше надраснал времето си. Той го усещаше това. Забавляваше се. Както с топката, така и с противниковите играчи, които трябваше да го пазят. Може би затова те бяха толкова напористи, дори даже жестоки към него. Той в дадени моменти ги надиграваше и те ставаха малко за смях. Що се касае за любовта му към футбола, тя бе изключителна. Той беше готов на всичко само и само да може да играе", спомня си Каров и отбелязва, че Аспарухов е можел да тръгне и по друг път.

"Той също е играл волейбол. И то много добре. Димитър Гигов и футболният му треньор са имали големи спорове към кой спорт да се насочи. В нашия клуб "Гунди", който учредихме през 2004 година, има негови приятели, съученици, които са били волейболисти, баскетболисти и т.н...Всички казват, че той е бил всестранно развит. Веднъж е трябвало да го изпитат в час по физическо. Георги само си е свалил обувките и с панталоните, както е бил, е покрил норматива на дълъг скок с предно салто. Може да си представите каква гъвкавост и пъргавина е имал. Без да загрява."

Тук идва моментът, в който Димитър Каров споделя и най-незабравимия си спомен свързан с Гунди:

"Декември 1970 година, когато беше нашата сватба с Лидия. Имаше едно много популярно заведение "Козница", което се намираше на ъгъла на "Граф Игнатиев" и "Алабин". Там работеше Бай Коце, страхотен левскар. Георги се беше свързал с него да организира някои неща по тържеството, а самата сватба се проведе в БИАД - на "Раковска" и "Гурко". След като направихме срещата в 8,30, един час останахме при Бай Коце. Той беше наредил една триметрова трапеза с всякакви мезета, имаше каквото се сети човек. Както и да е. Всичко мина и тръгнахме. До "Гурко" и "Раковска" изминахме пътя за час и половина-два. До тогава не бях виждал, човек да бъде така обичан, така желан... хората го спираха буквално на всеки метър, за да го докоснат, да си поговорят с него. Тогава нямаше мобилни телефони, за да си правят снимки, но това, което стана - за час и половина-два в тези 500 метра, беше удивително. Тази добрина, тази душевна красота, която той излъчваше и всичко, което правеше на футболния терен, просто беше възхитително."

Относно интерес и оферти за Гунди от чуждестранни отбори се е писало и говорело много. За съжаление неговият живот и спортна кариера преминават по времето, когато властта в България не позволява трансфери извън граница.

"Доколкото знам Милан е имал най-голямото желание да го вземе. Искал го е лично Нерео Роко. Казал е, че Георги Аспарухов е неговата мечта за център-нападател. Провели са се разговори с ръководството на Милан. Съпругата му Величка е знаела английски и е превеждала тогава. Георги обаче е казал: "Аз съм роден в България, израснал съм в Левски, Левски ме е създал, искам там да остана и да си завърша кариерата". Това е, което аз знам от него и от Величка", споделя Каров.

Тук стигаме и до хипотезата, ако днес беше жив Аспарухов, би ли имал място на "Герена", като треньор или ръководител.

"Трудно е да се гадае, знаейки за неговата добрина и характер. Но виждайки авторитета, който имаше, ако ръководството заставаше зад него, можеше да стане един добър треньор. Всички знаем, че това е несигурна и отговорна работа. Зависиш от много неща - от играчи, от ръководители, обстановка, от противник и т.н. Една ръководна роля в Левски, каквато имат повечето големи играчи, смятам, че той можеше да изпълнява. С неговото име и с неговия авторитет, Левски щеше да бъде на още по-високо ниво", категоричен е Димитър Каров.

Както е известно, на 30 юни 1971 г. при катастрофа с кола в прохода „Витиня” Аспарухов загива заедно със съотборника си в Левски по онова време и легенда на Локо Сф Никола Котков. На път за Враца автомобилът им се забива в камион с ремарке, който пътува към столицата.

"Тази случка беше жестока. Бяхме на лагер с националния отбор в Албена. Жена ми беше бременна в шестия месец с първата ни дъщеря и беше с мен. Всичко стана някъде около 11:00-11.15 ч. на 30-и. Ние се прибрахме в хотела, Лидия се качи в статия, аз останах с момчетата във фоайето. Изведнъж по телевизора се чу извънредно съобщение за инцидента. Никога няма да забравя как ми се подкосиха краката, как ми се завъртя главата... Изпаднах с шок, имах чувство, че ще припадна. Знаех, че трябва да отида да кажа на моята съпруга какво е станало. Тя не беше чула, беше се качила в стаята да си почива. Беше нещо жестоко... Ръководството на националния отбор ни купи билети, качихме се на самолета Варна-София. Чакаха ни на летището с кола, а когато пристигнахме... "Редута" беше в траур. Улиците бяха пълни с хора на колене. Валеше дъжд, но никой не мърдаше. Такова нещо не бях виждал. Както и на погребението. Аз останах да пазя жена ми, не можахме да отидем, но както казват хората, погребението на Георги е било като това на Цар Борис", спомня си насълзен Димитър Каров.

Накрая стигаме и до идеята той и негови приятели да основат национален клуб "Гунди":

"Създадохме го през 2004-а. Както си седяхме на зелената полянка и Пехли - негов съкварталец, който също е играл футбол, каза: "Защо да не направим един клуб на Гунди?" И тогава всички с възхищение подкрепихме идеята. Събрахме се, учредихме го. В началото бяхме 10-15 човека, постепенно клубът започна да се разширява, сега сме някъде около 200-250 члена. Също имаме клубове в Кюстендил, Ботевград, Велико Търново, Троян, Хасково, които също водят своят организационен живот, но не така активно, както нашият. Събираме се всеки втори вторник на месеца, с изключение на юни, юли и август, когато почиваме. Идват хората, говорим за Георги, спомени се разказват. Каним бивши негови приятели, съученици, играчи, които разказват за него. Девизът на клуба е: "Той е жив, защото е вечен!" /БГНЕС