Детелин Димитров: Титовият инжинеринг създаде исторически проблеми на Хърватия

Югославският диктатор Тито и неговите зловещи тайни служби създадоха нова народност „мюсюлмани“, която наложиха на територията на бившата федерация, разпаднала се в кървави войни през 90-те години на ХХ век.

Малко история

Съпътствана от процесите на разпадане на Османската империя, в края на ХIX век се появява тенденция за утвърждаване на хърватския произход на мюсюлманите от Босна и Херцеговина, изразена в прочутата сентенция на хърватския политик и борец за национално самоопределение Анте Старчевич, че "Мюсюлманите в Босна са цветето на хърватския народ". Историците считат, че това е отговор на тогавашната великосръбска политика, която претендира за територията на БиХ. С влизането на Хърватия в Кралството на сърби, хървати и словенци след Първата световна война, тази сентенция избледнява, докато зловещата Контраразузнавателна служба (КОС) на югославския диктатор Тито, налага новата народност "Мюсюлмани" на територията на Федеративна народна република Югославия за всички, които принадлежат към ислямската конфесия.

След разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия в началото на 90-те години на миналия век, бившите комунисти от двете най-влиятелни партии в Хърватия, Хърватската демократическа общност и Социалдемократическата партия, провъзгласяват "бошняшко национално малцинство" в Хърватия.

Едновременно с това терминът "бошняци", означаващ жителите на Босна, се превръща в идентификация на босненските мюсюлмани, което се утвърждава на "Бошняшкия конгрес" в сараевския хотел Холидей Ин през 1993 г., като една от целите му е да отдалечи още повече босненските мюсюлмани от хърватите.

Наблюдава се и противоположна тенденция на възраждане на идеята за "хърватското цвете". Тя служи за идеологическа обосновка за хърватската подкрепа на бошняците в началото на войната в бившата Югославия, като хърватските разузнавателни служби полагат изключителни усилия за утвърждаването на единна БиХ в съюз с вече независима Република Хърватия. Въпреки, че тогавашният хърватски военно-политически лидер генерал Франьо Туджман повече клони към идеята на Слободан Милошевич за разделяне на БиХ на сръбска и хърватска част по долината на река Босна, той също използва в свои речи идеологемата "хърватско цвете".

Новото статукво

След края на войната в бившата Югославия и подписването на Дейтънското споразумение през 1995 г., Босна и Херцеговина запази териториалната си цялост в границите отпреди войната, получи суверенитет и конституция, според която държавата е съставена от два ентитета. В първия, Федерация Босна и Херцеговина, влизат два държавотворни народа бошняци и хървати, а във втория, Република Сръбска влиза третият народ - босненските сърби, като впоследствие беше дефиниран и дистрикт Бръчко, който има самостоятелно управление под наблюдението на международен арбитраж.

Многобройните демократични избори в БиХ не успяха да изтрият или дори отслабят националистическите настроения, които съществуват до днес и сред трите народа, подклаждани от взаимни обвинения, страхове и външни влияния. През последните година-две се засилиха центробежните сили в Република Сръбска, управлявана от Партията на независимите социалдемократи на Милорад Додик, който се противопостави на решенията на тогавашния международен администратор за БиХ Валентин Инцко, блокира работата на съвместните институции между ФБиХ и РС и заплаши в края на 2021 г., че в шестмесечен срок ще изведе съдебната и данъчна система, както и армията на Република Сръбска от общите досега държавни институции.

От друга страна, най-голямата партия на босненските хървати, Хърватската демократическа общност на БиХ, която има претенциите за представителство на всички босненски хървати, изразява спорадично недоволството, че Дейтън е определил на хърватите в БиХ статута на отделен народ, но не и на ентитет, какъвто биха желали да имат в Херцеговина. Съществува напрежение между лидера на ХДО БиХ Драган Чович и на Демократичния фронт на БиХ Желко Комшич, който с помощта на допълнителни гласове от най-голямата бошняшка Партия на Демократическото действие на Бакир Изетбегович, беше избран от името на хърватския народ в тричленното президентство на БиХ, наред с Шефик Джаферович и Милорад Додик. През последните две години Чович получи подкрепата на Загреб в усилията му за съдебна реформа в изборната система в БиХ, а беше канен в Белград и Москва, където позициите му бяха добре разбрани.

Балкански битак

Изглежда всичко може да се продаде и купи на Балканския битпазар. С всяко усложняване на международната обстановка, особено на Балканите, по традиция започва да ври и кипи "босанския лонац" /лонац – гърне, котле, бел.ред./. Освен познатите вътрешнополитически играчи, масло в огъня хвърлят и външните, особено тези, които гледат на Запад.

"Русия вижда очевидна дискриминация към хърватите в Босна и Херцеговина и настоява за спазване на Дейтънското мирно споразумение и прилагане на изборна реформа". Това заяви на 17 януари в Москва министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров, след двустранната среща с хърватския му колега Гордан Грлич-Радман.

Гърлич-Радман благодари на Лавров за обмена на мнения относно необходимостта от спазване на Дейтънското споразумение и подкрепата му за босненските хървати да имат легитимно представителство в „колективните органи на БиХ, в Президентството и Камарата на народите“. Отваря ли се с това още една врата за Русия към Балканите?! Изглежда, че руската дипломация е във възход!

В същия ден президентът на Хърватия Зоран Миланович заяви, че Милорад Додик е хърватския партньор в БиХ и проблемът с превъзходството на бошняците спрямо хърватите не може да бъде решен без сърбите, намеквайки за искането на ХДО БиХ и Хърватия изборния закон на БиХ да бъде променен, за да се попречи на по-многобройните бошняци да прегласуват хърватите на изборите за хърватски член на Президентството и Камарата на народите на БиХ.

Миланович счита, че босненско-сръбското образувание е „факт“, подпечатан през 1995 г. в Дейтън, като бившият хърватски президент Франьо Туджман е един от подписалите мирното Дейтънско споразумение и „няма връщане назад, освен ако не избухне нова война“?!

Миланович е възприеман като ярък популист, който притежава усета да долавя широките обществени настроения в страната си и в никакъв случай не е наивен или неопитен, а има богат политически опит като премиер на Хърватия в периода 2011-2016 г.

Като имаме предвид, че Грлич-Радман е член на управляваща ХДО в Хърватия, а Миланович е лидер на коалицията Кукурику и на Социалдемократическата партия на Хърватия, означава ли, че Хърватия е на път да се откаже от своето "хърватско цвете" и ще го остави да увехне?!

Лъч надежда за омиротворяване

Междувременно, след срещата си със сръбския президент Александър Вучич, чийто кораб се носи между бреговете на "сръбски свят" и "мисия миротворец", Милорад Додик смекчи тона, като увери, че представителите на Република Сръбска ще се завърнат в институциите на БиХ, за да защитават интересите на сръбския ентитет. Въпреки това, усилията за прехвърляне на правомощия от държавата БиХ към Република Сръбска ще продължат, като според Додик, това няма да застраши териториалната цялост на Босна. Дали това е така, остава да се види.

Отново на 17 януари, папа Франциск проведе първата си аудиенция за 2022 г., като прие в Папския апостолически дворец във Ватикана хърватския член на президентството на БиХ Желко Комшич. По време на личния си разговор с папата, Комшич информира Светия отец за последните събития в Босна и Херцеговина. Двамата са подчертали важността на запазването на мира и спазването на общочовешките ценности.

След срещата с папа Франциск Желко Комшич се срещна и с архиепископ Пол Галахър, секретар на Ватикана за международните връзки. Обсъдени са въпроси по обстановката на сигурност в БиХ и отношението на други страни, включително съседни, към политическата криза в страната. Архиепископът е подчертал ролята на Ватикана за признаването на БиХ като независима държава и подкрепата, която ще продължи да оказва за независима и суверенна Босна и Херцеговина.

Аудиенцията на Комшич при папа Франциск може да се възприеме като знакова за подкрепата на Ватикана за суверенитета и териториалната цялост на БиХ и принос за успокояване на обстановката. Наблюдатели припомнят, че и Зоран Миланович беше приет от папата на 15 ноември миналата година. Колкото и Комшич да не е харесван от влиятелните политико-икономически кръгове на босненските хървати в Херцеговина, фактът, че именно Комшич, а не, например Чович, беше почетен с аудиенция при папата, остава многозначителен, ако не и поучителен. /БГНЕС

Детелин Димитров, външнополитически наблюдател и дипломат. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.