Детелин Димитров: Катарзисът в РС Македония минава през истината за 1945

РС Македония се нуждае от катарзис, който не може да се случи без отварянето на архивите от времето на диктатора Тито. В тях ще се прочете трагедията на пострадалите. Представителите на „дълбоката държава“ в РС Македония не желаят истината да излезе наяве.

Архивите на бивша Югославия и на тайната полиция на Тито УДБА съдържат нелицеприятни истини за военни престъпления и ако бъдат отворени, ще последват съдебни процеси.

Анализите на базирания в Любляна институт ИФИМЕС са едностранни и тенденциозни. Неговият директор Зияд Бечирович хвали сръбския президент Александър Вучич. Косово и Черна гора се опасяват от идеята на Вучич „Мини Шенген“, защото тя може да възстанови една мини Югославия, в която да доминира Белград. Сръбската православна църква е политически инструмент.

Договорът за приятелство и добросъседство с Македония е достатъчно добър и ако искаме да подобрим отношенията си, трябва да стъпим върху него.

Това заяви в интервю за БГНЕС Детелин Димитров, експерт по Балканите.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.

БГНЕС: Г-н Димитров, само преди десетина дни Европейският парламент прие последните доклади за напредъка на няколко държави от Западните Балкани – Сърбия, Косово, РС Македония, Албания. Доклад за напредък, но като че ли забележките са повече, отколкото признанията за успех. На какво се дължи това, например за една Сърбия?

Детелин Димитров: Това не е характерно само за Сърбия, а за всички страни от Западните Балкани. Мога да го отдам най-вече на дефицитите в демокрацията и върховенството на закона. Предполагам, че това са основните забележки на ЕС и по изявленията на докладчиците за всяка една от страните.

БГНЕС: В доклада за РС Македония има призив, Скопие да разкрие миналото, т.е. да разкрие досиетата от времето на югославския диктатор Тито. Защо не отварят досиета в бивша Югославия?

Детелин Димитров: Не става въпрос само за досиетата на бившите югославски служби, става въпрос въобще за архивите, които са от времето на Тито от 1944/1945 г. до 1953 г. и след това. Вероятно има нелицеприятни факти в тези архиви, които, ако бъдат разкрити, биха последвали съдебни процеси, включително за военни престъпления. На територията на Югославия се водеше една кръвопролитна война в продължение на няколко години. И до ден-днешен между Хърватия и Сърбия има спорове за няколкостотин безследно изчезнали в Източна Славония в началото на войната, чиято съдба не е разкрита до днес. Хърватия настойчиво желае да бъдат разкрити архивите на Югославската народна армия от онова време, за да се види съдбата на тези хора. Хърватски дипломати се оплакват, че Белград не откликва на желанието на Загреб за тяхното отваряне.

Бих пренесъл и в по-далечен период нежеланието за разкриване на архивите, защото то е свързано с още по-тъжни моменти на Балканите. Говоря за периода 1944/45 до около 1953 г., когато във всички източноевропейски страни, които преминават в съветската зона на влияние, започва една тотална чистка на инакомислещите. Югославия не прави изключение в това отношение. Има десетки хиляди, а според някои и стотици хиляди, безследно изчезнали хора, много осъдени от Народния съд, някои от тях несправедливо, много хора, които са заточени в концлагери и не малка част от тях не се завръщат при техните семейства. Сред тях най-известен и зловещ е Голи оток на хърватското крайбрежие, но има и десетки други. В Словения бяха разкрити масови гробове. Трябва да се стигне до един катарзис не само в Македония, но във всички страни от бивша Югославия. Този катарзис не може да премине без отварянето на архивите на Тито. В тях може да се види истината и да се проследи трагедията на пострадалите хора.

Голяма част от тях не са реабилитирани до ден-днешен. Това касае не само тяхната лична трагична съдба, но и на техните наследници, които са пръснати по Балканите и далеч по света. Реализирането на техните имуществени права. Народният съд не само е осъдил хората, но е и отнел имуществото им, оставайки семействата им без препитание. Т.е. това е и присъда над наследниците без да са виновни. Наследниците трябва да получат своите наследствени права. Те не могат да ги получат, ако осъдените от Народния съд не бъдат реабилитирани. Реабилитацията е много сложен процес. Труден е, защото отново опираме до архивите. Съдът не може да вземе решение, ако не види тези архиви. Реабилитацията не може да се направи масово за всички едновременно. Съдът трябва да вземе решение за всеки един конкретен случай. Отново опираме до архивите от 1944/45 до 1953 г., когато са извършвани репресиите срещу хората. Опираме и до желанието във всяка една от страните. Такива процеси трябва да тръгват, защото катарзисът не може да бъде осъществен без това.

БГНЕС: Много често се използва един термин и по-специално за РС Македония „дълбоката държава“. Хората от „дълбоката държава“ ли не желаят да бъде разкрита истината за миналото, включително и престъпленията?

Детелин Димитров: Считам, че „дълбоката държава“ в РС Македония се състои от хора, които не желаят истината да излезе наяве. „Дълбоката държава“ не желае истината да излезе наяве.

БГНЕС: През последните седмици в публичното пространство стана известен един словенски институт ИФИМЕС със скандалните си обвинения спрямо България и Германия. Според него тези две държави мафиотизират ЕС и били почитатели на нацизма. Връзките на ръководството на този институт с Белград са видими. С каква цел излизат подобни публикации?

Детелин Димитров: Преди известно време гледах интервюто на изпълнителния директор на института ИФИМЕС Зияд Бечирович по телевизия Б92 в Белград. Останах изумен от нападките без всякакви доказателства. Там не беше визирана България, но над половината време беше отделено за нападки срещу Мило Джуканович и неговия режим, според Бечирович. Изуми ме твърдението, което на няколко пъти повтори с апломб, че президентът на Черна гора е внасял организирана престъпност в Сърбия. Останах безкрайно изненадан от подобни твърдения. Другата половина от интервюто беше хвалебствие на президента на Сърбия Александър Вучич, който ще запише името си в сръбската история. Но тези хвалебствия по негов адрес са по-скоро лоша шега. Може би Бечирович мисли, че прави голяма услуга, но ще се получи обратния ефект.

БГНЕС: Като споменахте Вучич неговото име се свързва в региона с проекта „Мини Шенген“. Черна гора беше един от неговите противници, а Джуканович открито говори, че тома е част от проекта за Велика Сърбия. Косово категорично не приема подобни неща. Какви са скритите цели на „Мини Шенген“?

Детелин Димитров: Не съм убеден, че може да има някакви скрити цели на „Мини Шенген“, защото той е доста популяризиран и доста приет в публичното пространство, основно в три от страните – Сърбия, Албания и РС Македония. Две от тези страни виждат в идеята за „Мини Шенген“ начин за свързване на своята културна общност, както се изрази преди известно време хърватският президент Стипе Месич. Албания, вероятно, желае да приобщи своята албанска културна общност, Сърбия желае да приобщи към себе си сръбската културна общност, която напоследък се нарича „сръбски свят“.

БГНЕС: А как възприемате критиците на тази идея, особено в Косово и Черна гора?

Детелин Димитров: Основната критика идва от Прищина и Подгорица. Двете страни не крият своите опасения, че по този начин е на път да се възстанови една мини Югославия, която да бъде доминирана от Белград.

БГНЕС: Те много често споменават и ролята на Сръбската православна църква...

Детелин Димитров: Ролята на СПЦ през последните години нарасна. През последната година-две се превърна в политически инструмент. В самата СПЦ може би няма единство по въпроса в каква степен тя трябва да участва в политическите процеси. Една голяма част от митрополитите са против такова участие, но има и лица от висшия клир, които са за такова участие. През миналата година бяхме свидетели на едно такова масово участие на вярващи в Черна гора, които се обявиха срещу противоречивия Закон за имуществото на СПЦ в Черна гора и желанието за неговата промяна. СПЦ видя заплаха за себе си и затова организира масови протести срещу него. Те съвпаднаха през лятото с изборите. Тези настроения спомогнаха и за прекратяване на управлението на Демократическата партия на социалистите, която управляваше 31 години Черна гора и идването на Демократичния фронт на власт, които излъчиха и настоящото правителство.

БГНЕС: Да минем малко на юг. Отношенията между България и РС Македония през последните година-две достигнаха до една точка на конфронтация. Като основен аргумент за проблемите от Скопие сочат, че България не признава тяхната идентичност и език, което не е вярно. Нещо повече, българските власти многократно заявяват, че никой не отрича нищо на никого. Защо в Скопие продължават да манипулират собственото си население по този начин?

Детелин Димитров: Това е труден въпрос за еднозначен отговор. Предполагам, че отговорът се крие в структурирането на самото съвременно общество в Република Северна Македония. В съвременната идентичност на македонците, въпреки че не съм сигурен, че това понятие е най-правилното, тъй като в РС Македония живеят и албанци, сърби, роми. Има хора с различни националности и различни интереси. Това е един социум, който в момента като че ли се преекспонира от медиите за македонска идентичност. Ние не сме сигурни с това дали всички са съгласни с тази македонска идентичност, дали всеки един от членовете на този социум възприема себе си като македонец.

Правилно казахте, че България признава категорично съвременната македонска идентичност и македонски език, по това няма никаква дилема. От друга страна виждаме едни доста разпалени страсти в Македония и пропаганда, която излиза далеч извън границите ѝ, че България не признава тази идентичност. Според мен трябва да се намери компромис в ситуацията. Трябва, може би, да се върнем към Договора за добросъседство, подписан през 2017 г., който е един рамков договор. Мисля, че е достатъчно добър, ако имаме желание за подобряване на отношенията, да се стъпи на него и да продължим напред.

БГНЕС: Какво е вашето отношение към проекта „Три морета“?

Детелин Димитров: Изцяло положително. Това е една нова възможност за страните от Източна Европа – Вишеградската четворка плюс България, Румъния, Словения и Хърватия, а напоследък се включи и Австрия, която не е натовска страна. Прави впечатление, като се погледне картата, че инициативата „Триморие“ е непълна без Западните Балкани. Така или иначе някой ден, това е моето лично мнение, трябва да бъдат включени Западните Балкани в тази инициатива. Колкото по-рано, толкова по добре. Това, че Сърбия е заявила военен неутралитет, също не би трябвало да притеснява никога, тъй като примерът с Австрия е достатъчно красноречив, че това не е инициатива, задължителна само за натовски страни. /БГНЕС