Дефлация по време на война: как реагира ЕЦБ
Глобалният скок на инфлацията сложи край на дългия период на ниски лихвени проценти и принуди централните банки по света да се опитат да овладеят цените, като повишат лихвите по кредитите.
Но тъй като политиците от ЕЦБ се подготвят да сложат край на мерките за изкупуване на дълг на обща стойност около пет трилиона евро (5,4 трилиона долара), разгърнати от 2014 г. насам, ето какво постигнаха те и какво може да последва.
- Какво направиха стимулите? -
Още през 2014 г., при очертаващата се дефлация, ЕЦБ стартира програмата си за стимулиране на изкупуването на облигации, за да се опита да стимулира цените и икономическия растеж.
Инструментът действа чрез изкупуване на облигации на пазара, което понижава или задържа лихвените проценти както за държавите, така и за корпоративните инвеститори и потребителите.
При положение че лихвените проценти вече са на исторически ниски равнища, програмата е начинът, по който ЕЦБ се опитва да стимулира икономиката.
През 2020 г. банката стартира нов план, за да поддържа разходите по заемите под контрол и да преведе икономиките през пандемията от коронавирус.
И двете програми са натрупали активи за трилиони евро.
Ако оставим пандемията настрана, темповете на растеж се подобриха, както и данните за заетостта в цялата еврозона, но инфлацията трудно се приближи към целта на ЕЦБ от два процента.
- Как се промени инфлацията? -
Рязкото нарастване на инфлацията започна първо след началото на пандемията от коронавирус, тъй като блокирането наруши веригите за доставки и повиши цените, а моделите на търсене се изкривиха.
Надеждите за забавяне на инфлацията отслабнаха след руската инвазия в Украйна. Войната предизвика рязко повишаване на цените на енергията, суровините и храните, като еврозоната усети най-силно ценовия натиск.
От ситуация, в която инфлацията беше трайно ниска и отказваше да реагира на мерките на ЕЦБ, сега външните сили я поддържат трайно висока.
С оглед на целта на ЕЦБ да сведе инфлацията до два процента в средносрочен план, тревожните данни предизвикаха промяна на курса.
- Какво може да направи ЕЦБ? -
Програмата на ЕЦБ за стимулиране на изкупуването на облигации трябва да приключи в началото на юли и - на теория - да намали малко инфлацията. Иначе основният лост на централните банки за контрол на инфлацията са лихвените проценти.
Понастоящем ЕЦБ има отрицателни лихвени проценти - исторически необичайно стечение на обстоятелствата.
Сега изглежда, че политиците са готови да прекратят отрицателните лихвени проценти в кратки срокове и да ги приведат към "неутрален лихвен процент" - ниво, което нито стимулира, нито задушава икономиката и което по различни оценки е някъде около нула и два процента.
Но крехкият растеж и войната ще продължат да оказват влияние върху икономиката, ограничавайки възможностите за маневриране на ЕЦБ.
Вдигайки лихвените проценти твърде бързо, ЕЦБ може в крайна сметка да издърпа килимчето изпод краката на икономическия растеж, което ще има остри последици за някои членове на еврозоната.
- Какви са рисковете в периферията? -
Над решението витаят спомените за дълговата криза в еврозоната, когато предимно южните държави бяха подложени на силен натиск, тъй като разходите им по заемите се покачиха, което затрудни финансирането на дълговете им.
Повишаването на лихвените проценти може да доведе до ново засилване на натиска върху по-тежко задлъжнелите държави от еврозоната.
Маржът между доходността на държавните облигации на тези държави и тази на Германия - чийто дълг се разглежда от пазарите като еталон за сигурност - е ключов барометър за отчитане на напрежението. Политиците на ЕЦБ ще следят внимателно дали маржовете между германските и италианските или гръцките облигации ще започнат да се разширяват прекомерно.
Ако това се случи, централната банка може да отложи повишаването на лихвените проценти. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че ЕЦБ е готова да разработи нов инструмент на политиката си, който би могъл да облекчи разходите по заеми за обременените с дългове членове без да навлиза в конкретика. /АФП