Данас: Възможно ли е продължаване на диалога между Белград и Прищина?

Докато сърби и албанци от Косово погребват загиналите след еднодневната война в Банска, Западът, преди всичко САЩ, призовава Белград и Прищина да се върнат към диалога под егидата на ЕС. Ясно е, че диалогът под натиска на международната общност ще продължи, но въпросът е от какви преговорни позиции ще излязат тези две страни след трагичните събития.

Анализатори коментират за „Данас“, че фокусът на диалога ще бъде върху стабилизирането на сигурността на Северно Косово и че е илюзорно да се очаква, че страните ще се занимават с техническите аспекти на свикването на нови избори или формирането на АСО.

Политологът Огнен Гогич посочва, че събитията отпреди няколко дни в Банска ще променят преговорните позиции на Белград и Прищина.

„След последната среща в Брюксел сръбският президент Александър Вучич получи това, което искаше – диалогът остана в застой, а косовският премиер Курти отново беше обвинен за това. Сега нещата се променят, защото тези събития оправдаха твърденията на Курти, че в северната част на Косово има въоръжени групи, които са заплаха за сигурността на самите сърби. Може да се очаква, че международните посредници ще смекчат критиките, отправяни към Прищина от месеци“, посочва Гогич.

По думите му след тези събития никой няма да може да поиска от Прищина да изтегли спецполицаите от Северно Косово.

„Ще трябва да се изчака и провеждането на нови избори в четирите северни общини. Брюксел и Вашингтон ще предефинират изискванията, които поставят пред страните, защото сега осигуряването на елементарна сигурност и обществен ред ще стане приоритет. Сега фокусът ще бъде върху стабилизирането на сигурността на Северно Косово. Тези събития ще променят дневния ред и ще поставят нови приоритети на диалога. Илюзорно е да се очаква, че страните в диалога ще се занимават с техническите аспекти на свикването на нови избори или формирането на Асоциацията на сръбските общини, когато съществува риск от загуба на човешки живот“, обяснява Гогич.

На въпрос дали все още могат да бъдат изпълнени френско-германският план и Охридското споразумение, за което настоява Западът, той каза, че след последните сблъсъци в Северно Косово няма смисъл да се говори за изпълнение на Френско-германско предложение, тоест споразумението Брюксел-Охрид.

„Френско-германското предложение не е нито първото, нито последното мирно или политическо споразумение, което се провали. Нямаше никакви шансове за успех, защото беше поставено върху напълно срутена основа. А именно, то трябваше да надгради постиженията на предишните споразумения и да направи отношенията между Белград и Прищина стабилни в дългосрочен план, но международните пратеници, които посредничиха в това, небрежно пренебрегнаха факта, че Брюкселското споразумение беше анулирано с излизането на сърбите от институциите през ноември миналата година“, казва политологът Гогич.

Той уточни още, че френско-германското предложение се основава на кула от карти, съставена от цяла поредица от неизпълнени досега ангажименти, така че е било само въпрос на време то да рухне.

„Последният смъртоносен конфликт ще има последствията, интерпретирани от доминиращата политическа воля на Запада. Първите реакции като че ли се опитват да върнат статуквото, т.е. към предишната ситуация – връщане към преговори и декларативен ангажимент за преследване на отговорните”, каза политологът Младен Мърдал.

Той добави, че точно това не искат Курти и Вучич.

„Първият не иска да се връща към преговорите, където го очакват неприятни отстъпки, а вторият не иска да разкрие как един от основните му хора за Косово се е оказал с въоръжена група в Косово. Вучич има по-голямо поле за действие, защото може да твърди, че Радойчич се е разбунтувал и символично да го накаже, докато за Курти е по-трудно да се върне в неудобната дипломатическа позиция, която се опитва да подкопае с инциденти поне от кризата с регистрационните табели", обяснява той.

Очевидно, каза той, Курти ще се опита да използва "мъченичеството" на загиналия полицай, за да се барикадира в разказа си за това, че не преговаря с "терористи" и "спонсори на тероризма".

„Малко вероятно е Западът да го приеме и е възможно отношенията на Курти със Запада да се влошат, поне като се виждат първите реакции на западните дипломати“, каза той.

Фатмир Зеколи, директор на Института за утвърждаване на междуетническите отношения, смята, че изходът от възникващата криза е в диалога, тоест в намирането на начин Америка да вземе нещата в свои ръце. Той смята, че в бъдеще диалогът трябва да бъде под американското председателство.

„Подчертавам, че само Америка може да намери решение, което да бъде приемливо за държавата Косово. Доверието в ЕС е слабо и е трудно да се направи нещо, за да може ЕС да бъде носител на такъв диалог“, заключи Зеколи.

Според анализаторите международната общност се е провалила в досегашните преговори и е показала, че няма достатъчно сили и интерес да развърже "Косовския възел". И затова, според тях, въпросът е дали участието на международна организация след това трагично събитие в Банска ще се ограничи до посредничеството на Борел и Лайчак или всичко ще бъде издигнато на по-високо ниво. И това по-високо ниво би предполагало посредничеството на САЩ. /БГНЕС