Преди 104 години Ньойският договор докарва до главите на нашите предци една много тежка национална катастрофа. Нашият народ е преживявал и много други черни дати, но тази най-силно се е запечатала и е останала в паметта ни, защото е в по-новата ни история. Държавата ни изпада в хаос, политическа и икономическа изолация, намеси отвън.
Същевременно нашата западна съседка Сърбия, която се явява формален подпалвач на Първата световна война заради атентата в Сараево срещу ерцхерцог Франц-Фердинанд, излиза многократно уголемена и териториално, и като население. Тя е подкрепена в последващото си развитие от европейските Велики сили. Тя се развива не само икономически, но натрупва едно голямо самочувствие.
Сърбия и нейните превъплъщения под формата на Югославия получиха 100 години за един държавен експеримент, който цели обединяването на южните славяни и други съседни народи под нейна егида. След като изминаха тези 100 години, всички видяхме какъв е резултатът – тази изкуствено създадена държава се разпадна на естествените си части.
Представлява интерес да се направи паралел между българи и сърби и как те се справят с предизвикателствата, пред които са изправени в своето развитие.
Българите преживяха трагедията на Ньойския диктат и я преосмислиха, минахме през всичките гами на емоции – "България на три морета", Симеон, Крум, реваншизъм, - до това да разберем, че чрез война не се решават важните неща за една държава. Има други пътища за постигане на целите и за да запазим нацията, независимо от това дали българите живеят в границите на държавата ни или извън. Доказателството за това е, че изпълнихме критериите за членство в Европейския съюз. В Европа разбраха, че ние не сме лицемери, преживели сме катарзис, откровени сме, и сме това, което сме. Затова сме част от ЕС и се опитваме да живеем съобразно неговата ценностна система.
А вижте какво се случи с нашия западен съсед. Разпадането на Югославия (1991-1999 г.) беше националната катастрофа на сърбите, много по-страшна от нашата в Ньой. Каква кланица, 10 години се избиваха. Сърбите не можеха да приемат това, че останалите народи искаха да се отделят от изкуствената им държава. Стотици хиляди избити и осакатени. Дори най-близките им по кръв и род – черногорците – ги изоставиха. Но при тях не се наблюдава катарзис. При сърбите няма и капчица преоценка и преосмисляне къде са сгрешили и какво са направили. Прави ли са били така да им се разпадне държавата в реки от кръв и жертви?