Д-р Павлина Върбанова: Обучението ни по български език и литература се нуждае от осъвременяване

Нашето обучение по български език и литература се нуждае със сигурност от осъвременяване на материала, особено по литература – трябва да се наблегне върху актуални теми. Учебните програми са и твърде обширни – хубаво е учениците да имат усещането за концепцията, която стои в основата, и вече когато получават нови знания, те ще ги вместват в тази концепция и в тази система.

Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Павлина Върбанова, доктор по български език и създател на платформата „Как се пише“.

До 17 май платформата предлага и дигиталното помагало „Животът няма аУтокорект“, което е насочено към повишаване на резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература и се реализира в актуалната социална мрежа Threads.

„Постоянно говорим за нужда от промяна в училищните програми, в начина, по който протичат занятията в училище, но сякаш нямаме воля наистина да направим кардинална цялостна промяна в учебния процес. Такава промяна обаче би се натъкнала на огромна съпротива според мен от обществото, особено ако то не е добре подготвено за нея“, смята още Павлина Върбанова.

Д-р Върбанова сподели какво според нея е необходимо да се направи в обучението по български език. „Мисля, че е необходимо да се наблегне много повече на практическото овладяване на родния език, тоест да могат учениците, след като завършат училище, да си служат добре с родния си език в различни речеви ситуации. Това означава да употребяват българския език съобразно конкретния случай, в който попадат“, обясни д-р Върбанова и уточни, че общуването е различно и според ситуацията. „По един начин се общува ето в такава ситуация, в каквато сме ние двете в момента, по втори начин ще се общува в официална институция и по съвсем различен начин, когато младите хора разговарят помежду си. Ето на такива умения за гъвкаво използване на родния език трябва да научим учениците, трябва да им съдействаме да го овладеят. Разбира се, неотменна част от това е и овладяването на книжовния български език с всички правописни, пунктуационни и граматични правила. Това е необходимо, но не бива това да е единственото, което да се изисква от младежите“, коментира експертът.

Павлина Върбанова сподели и личен опит, който има с дъщеря си. „Имам наблюдения върху обучението по немски език и литература в Германия, тъй като дъщеря ми завърши немска езикова гимназия и се обучаваше точно по програмата в немските училища. Направи ми впечатление колко различен е подходът в изучаването на литературните произведения. Бях много изненадана, че в един срок те разгледаха, мисля, два немски романа, но и двата бяха на съвременни теми. Това ми направи много силно впечатление“, коментира Върбанова, след което подчерта, че когато една творба е на актуална тема, тя много повече вълнува младежите. „Разбира се, не бяха изоставени Гьоте и Шилер, те също си присъстваха в учебната програма – класиците не бяха пренебрегнати. Нашето обучение по български език и литература се нуждае със сигурност от осъвременяване на материала, особено по литература. Вие обаче вече си представяте какъв вой би се надигнал, особено от страна на представителите на определени партии. Как махат Вазов, Ботев и Вапцаров, да речем, от програмата по литература. Не, нищо такова няма да стане, но трябва много добре да помислим какво от Ботев, Вазов и Вапцаров да включим в програмата“, смята д-р Върбанова.

Тя подчерта, че е съвсем естествено, когато учениците трябва да научат много неща, те да се плъзгат по повърхността. „Не можеш да влезеш в дълбочина и да осъзнаеш всъщност как работят системите, да видиш взаимовръзките между отделните неща в дадена система, независимо дали става въпрос за история, за биология, за литература или за българския език. Хубаво е учениците да имат усещането за концепцията, която стои в основата, и вече когато получават нови знания, те ще ги вместват в тази концепция и в тази система“, категорична е д-р Върбанова.

Д-р Павлина Върбанова заедно с Доротея Николова, учителка по български език и литература, и агенция Huts Group, начело с творческите директори Иван Ланджев и Драгомир Дончев стартират т.нар. дигитално помагало „Животът няма аУтокорект“. В него се публикуват задачи и е насочено към повишаване на резултатите от държавния зрелостен изпит по български език и литература и се реализира в актуалната социална мрежи – Threads.

„Това, което правим в момента, е по различно. Провеждаме кампания, която започна в края на месец март и ще продължи до 17 май, до деня на държавния зрелостен изпит по български език и литература. Ние отидохме там, където са младежите – в Threads. Това е разклонение на сравнително нова социална мрежа, която е свързана с Instagram, така че всеки, който вече има профил в Instagram, може много лесно да си направи профил в Threads буквално с две кликвания, а после да последва профила на „Как се пише?“, обясни Павлина Върбанова и продължи: „Публикуваме ежедневно по една задача точно във вида, в който тя ще бъде зададена и на държавния зрелостен изпит на 17 май. Даваме и подробни обяснения за грешките, които са допуснати в задачата, и също така с линкове препращаме към платформата „Как се пише?“, за да може всеки да види конкретно кое правило е нарушено, и ако желае, да се задълбочи малко повече в правилата“, поясни създателят на платформата. Тя обясни и как желаещите могат да достигнат до полезната информация. „Ако някой желаещ влезе на сайта на платформата „Как се пише“?, ще види отгоре един банер. Когато активира този банер, той ще попадне в страницата на кампанията, където ще намери линк към профила в Threads и линкове към стоте най важни правила в българския език, които е много добре да се познават. И не само това, а и да се прилагат, когато се решават задачите на държавния зрелостен изпит“, припомни д-р Върбанова.

Тя обясни, че хората най-много хора се затрудняват при прилагането на пунктуационните правила. „Не че при правописа и граматиката не допускат грешки, но поставянето на запетаите е може би най-неясната част от книжовните норми в българския език. И аз си го обяснявам първо с това, че пунктуационните ни правила са много на брой, не са лесни, има немалко изключения, но също така при прилагането им трябва вече да се разгледа структурата на едно цяло изречение и да се анализира, а винаги да се анализира нещо е малко по-трудно, отколкото да се запомни дадено правило“, смята д-р Върбанова. /БГНЕС