Частният капитал е изключително необходим за стимулиране на иновациите в Европа

На среща на Съвета по международни отношения председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард подчерта значението на частните инвестиции за катализиране на екологичния преход в Европа и за насърчаване на иновациите, съобщава „Евронюз“.

Обсъждайки състоянието на европейската икономика и геополитическите предизвикателства, тя изтъкна необходимостта от около 600 млрд. евро годишно за подпомагане на усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата, като подчерта решаващата роля на частната финансова подкрепа за тези инициативи.
Лагард също така представи актуалното състояние на европейската икономика, продължаващите усилия в областта на икономическото сътрудничество между САЩ и ЕС и по-широките последици от геополитическите предизвикателства.

Динамика на инфлацията и икономически перспективи за еврозоната

Отговаряйки на запитването защо Европа се справя с инфлацията по-добре от САЩ, въпреки че е изправена пред по-големи шокове в цените на енергията, Лагард посочи: „Това все още не е приключило. Имаме работа с два различни вида инфлация. Нивата на заетост и безработица в Европа са толкова добри, колкото никога досега“, заяви Лагард, изтъквайки стабилния пазар на труда като положителна страна на фона на икономическата несигурност.
В перспектива тя изрази предпазлив оптимизъм относно траекторията на възстановяване на еврозоната, като прогнозира постепенно подобрение до 2024 г.

Растежът на еврозоната в сравнение със САЩ

Лагард разгледа значителната разлика в икономическия растеж между еврозоната и САЩ. От 2008 г. насам икономиката на САЩ е нараснала със 75% повече от тази на еврозоната.
Тя отдаде това на няколко фактора, сред които „втората вълна на кризата“ в Европа, като например кризата с държавния дълг, и липсата на фискален съюз, който да допълва неговата парична рамка.
Подчертана беше и сериозната разлика в производителността, като ръстът на производителността в Съединените щати значително изпреварва този в Европа.
„Това е просто умопомрачително; производителността в Съединените щати от 2019 г. досега е била 6%, а в Европа - 0,6%“, отбеляза Лагард, като призова за всеобхватни структурни реформи и по-добра интеграция на единния пазар, за да се преодолее това разделение.

Европейска икономическа независимост и глобални геополитически предизвикателства

Предвид продължаващите икономически и геополитически кризи Лагард вижда потенциал за Европа да поеме по по-автономен икономически път.
Тя подчерта значението на развитието на стабилна, вътрешно ориентирана финансова инфраструктура в подкрепа на иновациите и предприемачеството на континента, като предположи, че подобни инициативи биха могли да подействат като катализатори на значителни икономически реформи, особено в областта на адаптирането към изменението на климата и смекчаването му.
„Намираме се на прага на тази необходима трансформация“, потвърди тя, като подчерта необходимостта от частни инвестиции в екологичния преход на Европа, за който по нейни оценки са необходими около 600 млрд. евро годишно.
Лагард отново подчерта, че европейският политически ангажимент за решаване на проблема с изменението на климата е непоколебим и спешно се нуждае от финансова подкрепа.
„Това ще изисква частни пари, частни капиталови спестявания, които да бъдат инвестирани в тази трансформация“.

Диалогът се насочи и към по-широко обсъждане на глобалните икономически отношения, особено по отношение на Китай и последиците от неговата развиваща се икономическа стратегия.
Лагард подчерта значението на продължаващото сътрудничество между доверени глобални партньори, вместо да се провеждат протекционистки политики или конкурентно субсидиране, които тя определи като „надпревара към дъното“.
Що се отнася до спорната тема за използването на замразените руски активи в помощ на Украйна, Лагард подчерта, че „никъде в Европа няма нито едно съмнение“, че в Европа Русия трябва да компенсира финансово щетите, нанесени на Украйна.
Тя обаче предупреди да не се преминава от замразяване на активи към тяхното конфискуване без внимателно обмисляне. Тя обясни, че макар да има консенсус по принципа за използване на тези активи за възстановяване, ускореното им предоставяне поради липса на алтернативно финансиране повдига сложни въпроси, свързани с правната и финансовата стабилност.

Парична политика в условията на пазарни предизвикателства

По темата за евентуална промяна на инфлационната цел на ЕЦБ от 2% председателят Лагард потвърди ангажимента си за ценова стабилност, като се противопостави на всякакви незабавни промени в съществуващите рамки.
„Не се променят правилата на играта по средата на играта“, заяви тя, като се застъпи за стабилен подход към управлението на инфлационните равнища в Европа.

Ролята на изкуствения интелект за формирането на бъдещето на Европа

Когато оценява въздействието на изкуствения интелект върху производителността и пазарите на труда, Лагард коментира: „Мисля, че това е момент в нашия живот, когато една огромна иновация с потенциална значителна трансформационна сила ускорява своето развитие, стартиране, приложения по начин, който не мисля, че можеше да бъде очакван или който сме виждали в миналото. За момента не съм склонна да рискувам. Не съм склонна към риск, но осъзнавам факта, че той може да създаде вероятно толкова ползи, колкото и рискове“, каза тя. /БГНЕС