CEPA: Морска болест – инициативата „Три морета“

Желязната завеса отдавна е изчезнала. Но все още можете да усетите сянката ѝ. Пътните, железопътните, въздушните, енергийните и други връзки са по-лоши в половината Европа, която е преживяла комунистическото управление. Особено тежки са връзките север-юг. На срещата на върха на Инициативата "Три морета" (3SI) във Вилнюс миналата седмица участниците си разменяха ужасяващи истории за продължаващата лоша свързаност между Балтийско, Адриатическо и Черно море. Гданск до Солун, например, е сложно 52-часово пътуване с влак и автобус. От Хамбург до Неапол, приблизително същото разстояние, се пътува 20 часа с четири бързи влака.


Тези разлики се намаляват, но не достатъчно бързо. Поправянето им е цел на 3SI още от основаването му през 2015 г. по полско-хърватско предложение. Много срещи по-късно това остава само стремеж. Лесно е да се разбере защо. 3SI не е международна организация. Тя няма правно основание, бюджет или секретариат. Ръководството се сменя ежегодно между председателствата на 13-те членове: Естония, Латвия, Литва, Полша, Чешката република, Словакия, Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Румъния, Гърция (новоприсъединила се) и България.

Тази структура (или липсата на такава) е почти гаранция за непостоянно ръководство. Държавните глави се различават по характер и ефективност. Тяхната власт варира от нископоставена и символична (Унгария или Гърция) до такава с реално влияние (Литва). В зависимост от вътрешната политика президентите могат да работят в тясно сътрудничество със своите правителства или да са в конфликт с тях. Чешката република е била пример за конфликт между тези държавни функции, докато Полша е била хармонична. Сега е обратното.

Резултатът е, че 3SI, при всичките си амбиции, не разгърна потенциала си.

През последните девет години той приличаше на необичан сирак, който се мести от едни приемни родители при други. Някои от тях са екстравагантно привързани. Други са разсеяни или направо небрежни. Детето е изостанало и объркано.

Тазгодишните литовски домакини се справиха добре, като организираха в кратък срок голяма бизнес конференция, както и обичайната среща на върха. Президентът Гитанас Науседа прие делегации от 25 държави, включително десет държавни глави. Япония се включи като нов "стратегически партньор", присъединявайки се към Европейската комисия, Германия и Съединените щати. Непосредствено преди срещата с бързи крачки беше избегнат капан: следващата година домакин ще бъде Полша, на мястото на неубедителната Унгария. Китайската комунистическа партия все още поддържа тревожно приятелски връзки с политици там и в Сърбия, но по-широките опасения от регионалното влияние на Пекин намаляха. Тези усилия, започнати през 2012 г., се съсредоточиха върху рамка, в която 16 бивши комунистически държави, към които по-късно се присъедини и Гърция, се състезаваха за услуги от Пекин. Това сътрудничество сега изглежда като хартиен тигър.

Но основните въпроси остават. Къде са парите? Многостранните организации за развитие, като Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Северната инвестиционна банка, вече вършат доста добра работа по намирането на подходящи проекти и тяхното подпомагане. 3SI не е набрал много допълнителни средства. Той не създаде и нова политическа воля за промяна на приоритетите. Изключването на страни извън ЕС ограничава обхвата и влиянието му.

Войната в Украйна, която засега не е член на ЕС, придава спешност. Президентът Зеленски беше главният гост във Вилнюс. Докато участниците се наслаждаваха на цъфналите вишни около мястото на конференцията, бомби и ракети обстрелваха Харков и други украински градове. Докато Европа възстановява отбраната си, тя спешно се нуждае от по-добра инфраструктура, по-голяма устойчивост и по-бърза военна мобилност в региона на 3SI. Помощта за Украйна и нейното следвоенно възстановяване предлага големи възможности.

Но първо 3SI трябва да се заеме сериозно. Следващата среща на върха в Полша ще бъде ключов тест, не на последно място за ентусиазма на правителството във Варшава за проекта. Това сираче се нуждае от подходящ дом. /БГНЕС

------

Едуард Лукас - старши научен сътрудник и старши съветник в Центъра за анализ на европейската политика CEPA