От КНСБ не са против Зелената сделка, но смятат, че нейните междинни параметри са твърде амбициозни и неизпълними към 2030 г. Димитров смята, че България трябва да гони през следващото десетилетие цел за намаляване на вредните емисии с 40% спрямо нивата от 1990 г., а не както се предвижда между 50-55%. „Трансформацията трябва да се осъществи с темпове и скорост, които да са поносими, иначе ще убием нещо, преди да родим друго. Социалният ефект и ефектът върху пазара на труда ще бъде много сериозен, ако не уцелим темпото, с което да вървим към едни поносими крайни цели, включително и междинната“, каза той.
Според него в периода след 2030 г. до към 2050 г. могат да бъдат поставени по-амбициозни цели, така че да се реализира общоевропейския план.
„В енергетиката ние говорим отдавна за емисии, за проблемите, които те генерират. В транспортния сектор предизвикателството тепърва идва. В транспорта никой не е плащам емисии – нито в авиационния, нито във водния, нито в автомобилния. Те могат да станат изключително неконкурентни, ако се окаже, че трябва да плащат за емисиите, които изпускат. Ако към това се добави и планът „Мобилност“, ударът може да се окаже двоен“, предупреди Димитров.
Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ Васил Велев заяви, че за да се запази конкурентоспособността както на българската, така и на европейската икономика трябва да бъде въведен въглероден данък. Това ще съдейства и за преместването на производства от Азия към ЕС, включително към България. Той прогнозира, че ако такъв данък не бъде въведен, икономиката ни ще продължи да се деиндустриализира за сметка на други региони, извън Евросъюза.
„Скъсяване на веригите на доставки отново възникна като необходимост с корона кризата. Трябва да е ясно, че това е трудно осъществима цел, ако не се въведе трансграничен данък СО2. Причината, че е много по-изгодно да се произвеждат редица продукти навън и да се внасят. Това е по-силно от лозунгите и декларациите“, заяви пред БГНЕС Велев. Според него липсата на партньорство между ЕС и останалите големи световни икономически сили, като САЩ и Китай, е още едно доказателство в подкрепата на въвеждането на такъв данък.