България празнува 141 години свобода

Националният флаг бе издигнат тържествено над паметника на Незнайния воин по време на церемонията за 141-годишнина от Освобождението на България, предаде репортер на БГНЕС.

Президентът и върховен главнокомандващ на Българската армия Румен Радев прие Почетния гвардейски строй. Българският трибагреник беше донесен от петима гвардейци и издигнат тържествено под звуците на националния химн. Бяха произведени и 20 артилерийски салюта в знак на почит за издигането на националното знаме. Беше положен венец на паметника на Незнайния воин в памет и признателност на загиналите за Освобождението на България.

Стотици бяха гражданите, дошли да наблюдават тържествената церемония и да поднесат своите цветя, да отдадат почит към героите. Присъстваха представители на властта – депутати, министри, представители на висшето духовенство, начело с патриарх Неофит.

Фанфари оповестиха началото на церемонията. В центъра на вниманието бяха строените под конец гвардейци, както и представителният духов оркестър.

По-рано в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” се състоя литургията по повод 141 години от Освобождението. Бяха отслужени Молебен за здравето и преуспяването на българския народ и Панихида за всички войни, дали живота си за българската свобода по време на Руско-турската освободителна война.

Тържествата на Шипка

Започнаха и честванията на историческия връх Шипка, където и тази година хиляди българи присъстват независимо от метеорологичните условия. Заупокойна молитва в памет на загиналите герои за свободата на България отслужи Великотърновският митрополит Григорий.

На Шипка е председателят на парламента Цвета Каранчева. "Изборът как да служим на Родината никога и в никое време не е лесен", подчерта председателят на парламента. Цвета Караянчева посочи, че след месец ще отбележим 140 години от подписването на Търновската конституция и припомни, че и тогава в обществото е имало различни, често коренно противоположни мнения, но строителите на съвременна България са успели да надскочат личните си пристрастия и интереси, за да оставят в историята един от най-прогресивните за времето си основни закони. Много от тях също са били поборници за Освобождението на България и са носели Шипка в сърцата си, отбеляза председателят на Народното събрание. Като поклон към мъчениците на българската свобода, в първата ни конституция те са оставили вдъхновяващите думи: „Всекой роб от какъвто пол, вера и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия“ и от този завет не бива да отстъпваме никога, допълни Цвета Караянчева.

Председателят на парламента призова никога да не забравяме саможертвата на десетките хиляди, доведени тук от далечни краища, за да воюват за свободата на един чужд народ и да оставят костите си в чужда земя. "Винаги ще пазим в сърцата си огъня на вечна благодарност към русите, а също и към румънци, сърби, поляци, черногорци, финландци, украинци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, взели участие в тази война", посочи Цвета Караянчева.

3-ти март: Ден рожден на Свободата

В центъра на София, да присъства на церемонията, бяха много софиянци и гости на града. Мнозина от гражданите стискаха в ръце трибагреника и си пожелаха по-добри времена за страната. Сред дошлите е Виктория Петкова, която живее на остров Родос в Гърция, но се е прибрала специално за днешния ден. Очите ѝ са изпълнени със сълзи, защото милее за България, но не може да живее тук.

„3 март е един от най-хубавите празници, най-хубавото нещо, което се е случило на България – да се освободи от Турското робство. Днес сме свободни благодарение на хората, които са дали живота си за нас. Дойдох си, защото исках на този ден да изживея на място отново, това което са изживели навремето нашите прадеди. Нещо невероятно, голямо чувство”, каза Петкова.

На децата си казва за България, че това е нейното място, защото тук се е родила, няма по-хубаво от България. „Лошите икономически условия обаче ме принудиха да заживея далече от моята родина и семейство”, каза тя.

„Пожелавам на всички хора да са здрави и да бъдат икономически по-добре, за да могат такива като мен да се приберат в родината си” каза Виктория.

Климент Кърчанов е убеден, че от България по-хубаво няма и никога няма да я напусне.

„България е хубава държава, харесва ми. Обичам да работя тук, да се развивам. Дано всички българи просперират още повече”, заяви той.

За 6-годишния Данаил Фотев 3-ти март е дългоочакван. Той знае какво се е случило на тази дата преди 141 години. Казва ни стихотворение, посветено на Националния ни празник.

„3-ти март, 3-ти март, чакан празник, свята дата,

3-ти март, 3-ти март ден рожден на свободата”, рецитира Даниел.

След церемонията, граждани поднесоха цветя и пред паметника на Опълченеца.

Кулминацията е зарята-проверка пред Народното събрание

След няколко часа в центъра на София ще се състои и кулминацията на тържествата. Тържествената заря-проверка започва в 19.00 часа в небето над площад Народно събрание. Тогава президентът Румен Радев ще произнесе слово.

141 години свобода

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март /19 февруари стар стил/. Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена Българияе автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник. /БГНЕС