След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се повиши. Това заяви управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич в София, предаде репортер на БГНЕС.
В парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната днес Вуйчич представи опита на Хърватия за приемане на общата валута, ползите от нея, икономическия растеж и нивата на инфлация след присъединяването към Еврозоната.
Той отбеляза, че най-трудният от критериите за Хърватия е бил свързан с инфлацията.
"Инфлацията трябва да е равна на средното ниво на трите държави с най-ниска инфлация, плюс 1,5 пункта. Ние бяхме малко над средното ниво на ЕС", добави управителят на Хърватската народна банка и посочи, че в техния случай средната инфлация на ЕС е била 4,7% и това е базата, на която е трябвало да стъпят, за да изпълнят критериите.
Вуйчич открои и промените в законите, както и преобразуването на кредити и депозити. "Това е огромен по мащаб проект, който трябаше да изпълним", каза той и добави, че промяната на парите в брой също е изисквала доста сериозни усилия.
Заедно с армията вземат решение как точно да съхраняват и да подменят банкнотите в трезора.
"Всички куни, които бяха изтеглени бяха поставени в тези складове и бяха продадени като стока. Работихме в много тясно сътрудничество с полицията и с арменията както по отношение на куните, така и по отношение на евробанкнотите", уточни Вуйчич и подчерта, че сред изискванията преди присъединяването към Еврозоната е било и всички фирми да публикуват своите цени в куни и в евро. По думите му всичко това е било доста добре възприето от обществеността, като отбеляза, че информационната кампания е много ключова при въвеждането на еврото.
"Инфармационната кампания ни помогна да уведомим хората, че не е нужно да чакат въвеждането на еврото", посочи той.
Управителят на Хърватската народна банка подчерта, че 60% от парите в брой са предадени в търговските банки преди 1 януари. "След това продължихме да конвертираме банкноти, но темпът беше много нисък", каза той.
Вуйчич коментира и подготовката на банковата система.
"Имаше период от 2 седмици, които бяха доста напрегнати за търговците на дребно. Но всичко се случи правилно. Нямаше инциденти, нито технически проблеми към преминаването към еврото", заяви още той.
По отношение на ключовия въпрос, свързан с цените, управителят на Хърватската народна банка каза, че е имало хора "за" и "против" еврото и много от тях са очаквали повишаване на цените. "Опитът на другите държави сочи, че едно от въздействията на въвеждането на еврото е между 0,2 – 0,4% разлика в цените. Въздействието за Хърватия е 0,2% в ценовата разлика", обърна внимание той.
Вуйчич добави, че в много случаи цените са се повишили главно при услуги като кафенета и фризьорски салони, но разликата е 0,2 процентни пункта.
"В Хърватия нещата не протичат по-различно, отколкото в други държави, които преминават към еврото. Най-вероятно и в България ще бъде така с минимална разлика", прогнозира той.
Вуйчич отбеляза, че публичната подкрепа е относително висока при въвеждането на еврото. "За септември 2022 до февруари 2023 г. две трети от хората подкрепят, една трета - не. След въвеждането на еврото тази подкрепа не намаля, дори се увеличава. 51% са с положително мнение, очакваме подкрепата да се увеличава", каза още той.
Във връзка с елиминирането на риска от обмяна на чужда валута, управителят на Хърватската народна банка уточни, че в случая с България няма такъв риск, защото имате валутен борд.
Относно кредитите за домакинства, той обясни, че в Хърватия в момента те да по-ниски от тези в Европа. "В момента, ако вземете кредит от Хърватия, ще видите, че той е по-нисък от Германия", съобщи Вуйчич, като допълни, че и разходите в хърватските компании в момента са по-ниски, отколкото в Чехия, Полша и Унгария, които не искат да приемат еврото.
Разходите за транзакции са третата полза. "Не трябна да харчим пари за преобразуване на валута. Разбира се, има закон за обменните бюра и за банките, и в случая те са губещите, но това е положението", обяви той.
Всички депозити, каза още Вуйчич, сега са в евро и ако настъпи финансова криза за нас ще бъде много по-лесно да я управляваме.
Кредитният рейтинг на Хърватия веднага се повиши след приемането на еврото.
"Има изискване за наличие на резерв и поради подобряването на ликвидността инфлацията в Хърватия в момента е по-ниска, отколкото в Еврозоната", каза още Вуйчич и уточни, че ако еврото е причина за увеличаване на инфлацията, то сега би трябвало Хърватия да има по-висока инфлация от Чехия, Унгария и Полша, а това не е така.
По думите му хората винаги гледат комулативния ефект на инфлацията, а не това, с което боравят статистиците. "Въздействието върху БВП не е отрицателно", заяви той и посочи, че България няма проблеми с фискалния баланс.
Той обърна внимание, че много страни имат проблеми с публичния дълг, а България ще е добре дошла в Еврозоната, защото няма проблеми с това изискване.
Управителят на Хърватската народна банка обясни, че подготовката за присъединяване към Еврозоната изисква силен ангажимент в този процес, както и да бъде извършено подробно планиране със съответните заинтересовани страни.
"Много важно е да бъдат показвани цените в евро и в местната валута", категоричен е Вуйчич и се обърна към членовете на комисията с думите: "Трябва да заявите ясно, че въвеждането на еврото няма до доведе до манипулиране на цените. Трябва да обясните на хората ползите, но и да обясните концертирането на парите в брой".
Хърватия, каза още Вуйчич, е успяла да концертира 60% от парите в брой преди приемането на еврото.
Министърът на финансите Асен Василев каза от своя страна, че България върви по критериите и вече има напълно изпълнени три от четирите критерия. Той изрази надежда България да стане 21 страна-членка на Еврозоната през 2025 г.
Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев също заяви, че България е в процес на изпълняване на критериите.
"За инфлацията не е нужно да повтаряме неща, които многократно сме казвали. Нищо по-различно няма да стане и в България", каза той и посочи, че игурността в условия на кризи е друг много важен фактор, както и че при нас валутният риск е сведен до минимум.
Вуйчич коментира и повишаването на доходите. "Стандартът на живот се повиши сред приемането на еврото", посочи той и добави, че това се дължи, защото доходите изпревариха инфлацията и Хърватия е на първо място в ЕС по отношение на ръста на доходи. /БГНЕС
