Борис Джонсън – по-скоро добър, отколкото лош политик
Борис Джонсън беше министър-председател по-малко от три години, но за това кратко време той промени хода на европейската история. Въпреки че премиерството му приключи хаотично и непристойно, той заслужава да се нареди сред малцината британски държавници и политици от миналия век, които наистина са променили света: Лойд Джордж, Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър.
Първото и най-трайно наследство на Джонсън е, разбира се, Брекзит. Не всички читатели ще споделят ентусиазма по отношение на това смело потвърждаване на националния суверенитет на Обединеното кралство, но никой не може да отрече сеизмичното му значение. Джонсън ръководеше кампанията за референдума и наложи своя личен отпечатък върху условията на развода на Великобритания с Европейския съюз - именно той изпълни обещанието си да "осъществи Брекзит". След разочарованието от бившите министър-председатели, "предоговарянето" на Дейвид Камерън и отчаянието от нефункционалната и разделяща "сделка" на Тереза Мей, Джонсън пребори опозицията и спечели огромен политически кредит на доверие от избирателите, за да разсече Гордиевия възел. А договорът за Брекзит на Борис извади Обединеното кралство от паяжинообразната юрисдикция на ЕС и неговите институции.
Това беше упражнение в изкуството на бягството, достойно за Худини, но имаше и недостатък.
Протоколът за Северна Ирландия създаде изкуствена и ненужна митническа граница в Ирландско море, като отчужди пробританската юнионистка общност и остави крехкия мир в провинцията по-застрашен, отколкото е бил от близо четвърт век насам. Наказателното и негъвкаво тълкуване от страна на ЕС на търговията с Обединеното кралство след Брекзит превърна протокола в инструмент на ирландския републикански иредентизъм. Въпреки всички усилия на Джонсън да намери компромис, който да позволи на стоките да се движат свободно и същевременно да защити единния пазар, това остава неразрешим проблем, който той завещава на своя наследник.
Второто голямо изпитание за Джонсън беше пандемията, по време на която той се разболя тежко от COVID-19 и почти буквално възкръсна от мъртвите. Все още не е ясно как се е справил с икономическата криза, предизвикана от блокирането на пазара, свързано с прекомерните разходи за различни форми на подпомагане на доходите и корпоративни субсидии. Но основната отговорност за бягството от инфлацията, причинено отчасти от печатането на твърде много пари и превишаването на стимулите, не е на Джонсън, а съответно на Английската централна банка и на Министерството на финансите. И е справедливо да се каже, че той се оказа прав по отношение на масовата ваксинация - първоначално най-бързата в Европа - и ранното премахване на ограниченията преди една година.
Наследството от разходите и данъчното облагане след COVID-19, което остави Великобритания с раздути разходи, тежаща силно на жизнения стандарт, остава недовършена работа. Но Джонсън с основание може да твърди, че е смекчил нанесените щети. И ако партията му беше позволила да продължи да изпълнява задълженията си по-последователно, той несъмнено щеше да се върне към инстинктивния си фискален консерватизъм - невъзможен по време на безпрецедентна пандемия.
Пандемията осигури и първия анализ на разходите и ползите от Брекзит, макар и при най-лошите възможни обстоятелства. Джонсън имаше лошия късмет да бъде принуден да отложи програмата си за вътрешно дерегулиране и глобална свободна търговия след Брекзит. И все пак, доколкото Обединеното кралство оцеля в изпитанието, както и неговите съседи от ЕС, той и неговите колеги брекзитъри се почувстваха оправдани. Политиките му за изравняване, насочени главно към гласувалите за напускането т.нар. региони на "Червената стена" в Англия, бяха забавени и от необходимостта да се поправи болната Национална здравна служба и да се осигури цялостна профилактика на пандемията.
Кризата с COVID-19 обаче скоро се превърна в поредната глава от бурните отношения между континенталния картел и офшорните островитяни. Битките с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за доставките на ваксини и с френския президент Еманюел Макрон за търговията през Ламанша не допринесоха за възстановяване на сърдечните отношения с блока. И все пак, историята може да отсъди, дали Джонсън е сбъркал повече в това взаимно противопоставяне: отмъстителните нагласи, идващи от Париж и Берлин, не бяха реципрочни в Лондон. В продължение на години Макрон открито се подиграваше на Джонсън като на "клоун", но когато той поиска публично помирение на срещата на върха на Г-7 миналия месец, Джонсън прие благородно поканата на заядливия френски президент.
Следващото изпитание за британската независимост обаче беше отприщено от друг конник на апокалипсиса: не мор, а война, която може би скоро ще бъде последвана и от глад.
В лицето на руския президент Владимир Путин Джонсън намери враг, готов да унищожи всичко и всички по пътя си с дяволски нихилизъм. И когато се стигна до войната в Украйна, той с право може да твърди, че е изиграл картите си с почти невероятна умелост. За разлика от канцлера Олаф Шолц, който се оказа въвлечен във фаустовски пакт с военната машина на Путин поради зависимостта на Германия от руския газ, за Джонсън може да се твърди, че като че ли беше предвидил предстоящата война. Британските сили са обучавали украинските си колеги още от анексирането на Крим през 2014 г. В ранните етапи на инвазията британските оръжия и обучение изиграха жизненоважна роля за разгрома на руските офанзиви към Киев и Харков.
Не по-малко важно беше и лидерството на Джонсън, който втвърди решимостта на разколебания президент на Съединените щати Джо Байдън и гарантира, че англоезичния свят застава твърдо зад Украйна - дори когато европейците бяха колебливи по въпроса какъв военен ресурс да отделят за Киев.
Недвусмислената подкрепа на Джонсън за тяхната кауза го превърна в герой за украинците и му позволи да установи уникална връзка с Володимир Зеленски, техния президент, изпаднал в беда. Зеленски не е глупак: той знаеше колко искрен е ангажиментът на приятеля му Борис към Украйна. Междувременно пропагандата на Путин отправяше все по-истерични заплахи срещу Обединеното кралство, а когато Джонсън подаде оставка, руското външно министерство заяви: "Поука от историята: не се опитвайте да унищожите Русия".
Истинската поука от историята обаче е друга: Не очаквайте партията ви да ви възнагради за това, че сте постъпили правилно в международен план. Джонсън беше свален заради кумулативно неправилно решаване на управленски въпроси вътре на Даунинг стрийт. Лидерът, който през 2019 г. спечели на консерваторите най-големия дял от гласовете от 1979 г. насам, беше изхвърлен с пуч от нечестив съюз на Уестминстър, държавната администрация и медиите. А министър-председателят, който беше спасил страната от кошмара на лейбъристко правителство, ръководено от Джереми Корбин - крайно ляв екстремист - беше осъден като "негоден за поста" от настоящия лидер на лейбъристите сър Киър Стармър, който беше лоялен служител на Корбин.
През 21-ви век досега само трима европейски лидери вероятно ще бъдат запомнени и след 100 години. Опасявам се, че единият от тях е Владимир Путин, чието име ще се споменава безславно. Вторият е Володимир Зеленски, доблестният защитник на Украйна. А третият е Борис Джонсън, човекът, който сплоти Запада срещу враговете на Западната цивилизация. /БГНЕС
---------------------------------------------------------
Даниел Джонсън, Политико
*Даниел Джонсън е редактор на сайта TheArticle.com. Той е бивш сътрудник и литературен редактор на The Times; бил е старши редактор в The Daily Telegraph и основател на Standpoint