Боби Бобев: Русия ще увеличи влиянието си, ако Балканите не се интегрират в ЕС

Отношенията на България с Албания и Косово се характеризират с взаимна симпатия.

Москва има полза от противопоставяне, замразени конфликти и нерешени проблеми на Балканите, тъй като нейният глас може да се чува именно в такива ситуации. Влиянието на Турция в Албания и Косово е по-голямо от това на Русия и Китай. Брюксел е крайно внимателен по отношение на турското присъствие и влияние в региона. Това заяви д-р Боби Бобев пред главния редактор на македонския портал zoom.mk Насер Селмани.

Д-р Боби Бобев е доктор по история, дългогодишен сътрудник в Института по балканистика на БАН, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и в Нов български университет. През периода 1998-2006 г. е извънреден и пълномощен посланик в Албания, а през 2010-2014 - извънреден и пълномощен посланик в Косово.

БГНЕС публикува пълният текст на интервюто.

Въпрос: Като добър познавач на отношенията на Балканите, какво се случва към момента в региона?

Боби Бобев: Към този въпрос трябва да се подходи от няколко гледни точки. Погледнато в исторически план, Балканите винаги са били един неспокоен район – кръстопътното му географско положение е довело до една етническа и религиозна пъстрота, която често е водела до противопоставяне и сблъсъци. Особено тежки са били те в периода на войните – Балкански, Първа и Втора световна, когато много остро е стоял въпроса за разпределяне на османското наследство и очертаването на границите. Действал е не принципът на справедливостта и отчитане на етническите реалности, а този на силата и на моментната конюнктура. След 1945 г., в условията на двуполюсния свят, Балканите са един от центровете на блоковото военнополитическо противопоставяне и през района преминава една от граничните линии на Студената война. След 1989 г. разпадът на Югославия доведе до няколко кървави военни конфликта с много човешки жертви и материални щети. Днес положението е много по-стабилно и спокойно. За първи път в своето историческо развитие всички държави на Балканите външнополитически гледат в една и съща посока и имат сходна ориентация – интеграция в ЕС и НАТО, като изключим разбираемото нежелание на Сърбия да членува в Северноатлантическия алианс, въпреки че поддържа сътрудничество с него. В последните две десетилетия Румъния, България и Хърватия станаха пълноправни членове на ЕС, Черна гора и Сърбия водят преговори, предстои определянето на дата за началото на разговорите с РСМ и Албания. Албания, Хърватия, Черна гора и РС Македония влязоха в НАТО. Подобна еднаква ориентация означава и някакъв вид сходност на интересите, което е добър знак за стабилността в района.

Разбира се, с това не искам да кажа, че тук, на Балканите, не съществуват проблеми. Като цяло районът не стои добре в икономически и социален план, високи са нивата на корупция и организирана престъпност. Всичко това означава още много работа, за да се достигнат стандартите на ЕС в тези сфери. Има и горещи точки – например цялостното състояние на Б и Х, нерешените проблеми между Прищина и Белград, необходимостта РС Македония да изпълни докрай заложените договорни отношения с Гърция и България, проблемите между Атина и Анкара. В междудържавните отношения обаче като цяло можем да отчетен една положителна тенденция.

Въпрос: Дали Русия, чрез Сърбия, се опитва да дестабилизира района?

Боби Бобев: Русия, като световна военнополитическа сила, има своите интереси в много райони, включително и Балканите. След края на Студената война и разпада на Съветския съюз Москва загуби огромна част от своето присъствие в района и влиянието си в него. Дори да не говорим за дестабилизация, като цяло политиката на Москва има полза от противопоставяне, замразени конфликти и нерешени проблеми на Балканите, тъй като нейният глас може да се чува именно в такива ситуации. Има и една характерна особеност – руската икономика не е равностойна на нейния военнополитически потенциал и освен доставяне на енергийни ресурси тя не може да си осигури икономическо влияние. Например, дори при много близките си отношения с Москва, Сърбия търгува в пъти повече с ЕС, отколкото с Русия.

Най-общо казано, за Русия е неприятна цялостната ориентация на държавите в района към европейска и евроатлантическа интеграция, защото тази тенденция е в противовес на нейните външнополитически цели за засилване влиянието й на Балканите. Негативните реакции на Москва по отношение членството на Черна гора и РСМ в НАТО също е доказателство в тази посока.

Може да се каже, че на Балканите Русия има реално влияние, освен в Сърбия, и в населените със сърби райони в някои други държави, като например Република Сръбска в БиХ или сръбското население в Черна гора.

Въпрос: Защо са в застой отношенията между българи и албанци в района?

Боби Бобев: Превратностите на историческото развитие са довели до там албанци да живеят в няколко държави в района – освен в Албания и Косово, още и в РСМ, Сърбия,Черна гора, Гърция. В конкретния случай искам да се огранича с отношенията на официална София с Тирана и Прищина.

Искам да направя и едно уточнение: в периода 1998-2006 г. бях български посланик в Албания, а от 2010 до 2014 г. изпълнявах същите функции в Косово. В този смисъл съм достатъчно добре запознат с отношенията с тези две балкански държави. Не бих казал, че тези отношения са в застой, просто те не са достатъчно активни или поне не са толкова интензивни, колкото на мен би ми се искало. В тази посока съм работил през цялото време на посланическите ми мисии.

Отношенията между България и Албания са рамкирани от Договора за приятелство и сътрудничество, подписан през далечната вече 1993 г. от тогавашните президенти Желю Желев и Сали Бериша. Много важен за тези отношения е фактът, че двете държави нямат отворени или нерешими проблеми помежду си, а и в двата народа има добронамерени чувства на взаимни симпатии. Политическият диалог, включително и на най-високи равнища, се реализира успешно. И все пак трябва да се каже, че съществува потенциал за по-тясно сътрудничество в редица сфери – и политическата, и търговско-икономическата, и образователната, и културната. Има резерви, които могат да се използват. Така например, още през 2005 г. българското правителство взе решение за откриване на културно-информационен център в Тирана, но това не се е случило и до днес. А наличието на такива центрове в двете столици биха дали съществен принос за по-доброто взаимно опознаване и сътрудничество.

Всъщност единственият дискусионен проблем през годините бе въпросът за наличие на българско малцинство в Албания. Този казус бе решен с промяна на законодателството през 2017 г. и това бе освен отчитане на реалността, също и жест на добра воля от страна на албанската политическа класа и съответните държавни институции. Това население може да се превърне в истински мост на по-активно сътрудничество между двете страни.

България бе сред първите страни, признали независимата косовска държава още през март 2008 г., съвместно с Унгария и Хърватия. Във взаимните отношения с най-младия държавно-политически субект на Балканите също са характерни както взаимната добронамереност и симпатии, така и отсъствието на сериозни проблеми. Трябва да се подчертае, че договорно-правната база на контактите и връзките все още се изгражда и нейното оформяне ще допринесе несъмнено за активизирането им. По моя преценка и тук може да се заложи като средносрочна перспектива подписването на договор за приятелство и сътрудничество, както и оказването на помощ по пътя на интеграционните процеси. Резерви има и в сферите на търговско-икономическо и културно сътрудничество. Несъмнено ще възникне и въпроса за официализирането на статут на българско национално малцинство сред така наречената горанска общност.

Развитието и активизирането на отношенията с Албания и Косово съвсем не означава отсъствието на контакти с албанските общности в другите страни в региона, особено на ниво търговско-икономически структури, партийни структури и местна власт. Те ще се реализират в рамките на отношенията на България със съответните държави.

Въпрос: Албанската политика декларативно е прозападна, но дали Вие забелязвате източно влияние в Тирана и Прищина и какво е това влияние?

Боби Бобев: За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се уточни какво означава източно влияние, за кои държави или явления става дума. Нееднократно анализатори са отбелязвали, че забавянето на интеграцията на държавите в района на Западните Балкани в европейските и евроатлантически структури създава вакуум, от който могат да се възползват други, като обикновено се посочват Русия, Китай и Турция.

Вече стана дума за позициите на Русия на Балканите. Трябва да се отбележи, че Москва няма никакво политическо и икономическо влияние в Тирана и Прищина. И Албания, и Косово водят външна политика в пълен унисон с тази на ЕС и САЩ и Русия не е в състояние да промени приоритетите им. Китай има известно влияние, но то засяга главно търговско-икономическата сфера на отношенията с Албания, докато Пекин, както и Москва, дори не са признали Косово и едва ли ще го направят в съвсем близко бъдеще. Всичко това показва, че и Русия, и Китай не засягат геостратегическата ориентация на Тирана и Прищина.

Що се отнася до Турция, тя несъмнено има своето влияние и в Албания, и в Косово, но с оглед на членството й в НАТО и водения от години преговорен процес с ЕС, не бива да се окачествява като геополитическа заплаха. Въпреки всичко, в Брюксел са крайно внимателни спрямо присъствието и влиянието на Турция в района на Балканите.

И понеже става дума за влияния от Изтока, а и Албания, и Косово с държави с преимуществено мюсюлманско население, нека не забравяме потенциалната заплаха от разпространение на ислямски фундаментализъм. Наистина държавите от арабския свят имат подобно влияние, но и Тирана, и Прищина показаха по време на войната в Близкия изток с Ислямска държава, че са готови да вземат всички необходими мерки, за да не допускат радикализъм и тероризъм. Заплахата обаче потенциално съществува и властите трябва да бъдат особено внимателни в това отношение.

Въпрос: Как гледате на победата на Албин Курти в Косово?

Боби Бобев: Както е казано в старата мъдрост, „Глас народен, глас Божи“. От 2010 година насам националистическото движение Ветвендосие непрекъснато подобрява резултатите си на парламентарни избори, за да стигне до много убедителна победа на 14 февруари. Все още нямаме окончателните официални резултати, но очевидно Албин Курти ще бъде много близко до самостоятелно мнозинство, или ще са му необходими много малко допълнителни депутати. Така че няма да има проблем за изборът на ръководство на парламента и за гласуване на правителство под негово ръководство. Известен казус може да се получи с избора на нов президент, но вероятно и това ще се случи, макар и с повече усилия.

Оттам нататък всичко ще зависи от политиката на новото правителство. То е декларирало приоритет на икономическото развитие със създаване на нови работни места, правосъдната система, върховенството на закона и борбата с корупцията и дано това да се случи. Аз обаче имам други опасения, във външнополитически смисъл. Ако Курти продължи да настоява, че диалогът не му е основен приоритет или побърза да въведе предишния принцип на пълна реципрочност, разговорите с Белград ще влезат в нов период на застой, което няма да се хареса нито в Брюксел, нито във Вашингтон. Да не забравяме, че при предишното му кратко управление Курти падна от власт основно поради влошените отношения с тези две световни политически столици.

Друг рисков момент би била идеята за евентуално обединение с Албания. Това би се посрещнало много остро от всички държави в региона, а и от Тирана идват негативни сигнали, като например от президента Илир Мета и министъра на диаспората Пандели Майко. Така че се надявам подобни идеи за диалога и националното обединение да са били просто елемент от предизборната агитация. Всичко друго би било негативно по отношение на стабилността и мира в района. /БГНЕС