Според Расмус Ербо, ръководител на европейското подразделение на Orsted A/S, най-големият разработчик на офшорни вятърни паркове в региона, значителните промени в начина, по който правителствата предлагат нови разработки, както и стимулите за производството на водород, са от решаващо значение, за да може Европа да постигне целите си за възобновяема енергия, които са ключови за плановете на ЕС за климата и енергийната сигурност.
Прогнозата беше направена, след като европейските лидери се събраха в Белгия в понеделник, за да обсъдят перспективите на Северно море в нисковъглеродното бъдеще на Европа. Преди близо година Германия, Белгия, Нидерландия и Дания разпространиха декларация за ускоряване на изграждането на офшорни вятърни централи, за да достигнат 65 гигавата капацитет до 2030 г., което е около пет пъти повече от сегашното количество. Обединеното кралство планира допълнителни 50 гигавата вятърни паркове край бреговете си.
„Едно от опасенията ми е, че не напредваме достатъчно бързо“, каза Ербо. „Ще пропуснем целите си за 2030 г.“
Понастоящем държавите са далеч назад. Анализаторите на BloombergNEF прогнозират, че петте държави ще достигнат общо около 88 гигавата до края на десетилетието, което е около три четвърти от заявените им цели.
И въпреки политическия натиск за по-бързи действия, инвестициите всъщност се забавиха. Миналата година не е имало нито едно окончателно инвестиционно решение за нов офшорен вятърен парк, по данни на браншовата група WindEurope.
През тази година се наблюдава известно подобрение, като компаниите вече правят нови инвестиции в офшорни вятърни инсталации. Но за да бъдат постигнати основните цели, вероятно ще е необходимо всеки проект да се реализира по график, ако не и по-рано. А има много проекти с несигурни резултати.