Балканската обиколка на Столтенберг – опит за предотвратяване на нов „пожар“

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети държавите от Западните Балкани, за да подчертае ангажимента на Алианса към сигурността на региона. Визитата на Столтенберг дойде в критичен момент, когато международната обстановка е изключително тежка.

Той пътува до балканските столици по-малко от месец, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен направи същото.

В този период не се забеляза особена промяна на статуквото. Сърбия отказа да подведе под отговорност извършителите на терористичното нападение в Северно Косово на 24 септември. Главният организатор на атаката Милан Радойчич се разхожда свободно в Белград. Президентът на Република Сръбска Милорад Додик, който поддържа близки връзки с Москва и сръбския президент Александър Вучич, не крие стремежа си за създаване на „Велика Сърбия“ и неколкократно обяви, че иска да отцепи ентитета от Босна и Херцеговина. В същото време неотдавна в Черна гора беше съставено нова правителство, начело с премиера Милойко Спаич, от коалиция с проруски фигури.

Обиколката на генералния секретар на НАТО съвпадна с тревожното предупреждение на украинския президент Володимир Зеленски към Запада. Той обяви, че Русия иска да предизвика „взрив“ на Балканите, за да отклони вниманието на света от войната в Украйна. "Русия има дългосрочен план да превърне Балканите в Близкия изток", посочи Зеленски. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отбеляза от своя страна, че не изключва такава възможност. Съветът на Европа обяви в доклад, че речта на омразата и ултранационализмът застрашават мирните усилия на Балканите, въпреки многогодишните съдебни процеси за военни престъпления и усилията за помирение между нациите от бивша Югославия.

Йенс Столтенберг подкрепи върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмид, които е нападан ежедневно от Додик и неговите подчинени. Генералният секретар много ясно очерта опасността за региона - "злонамерената" намеса на Русия, заявявайки, че действията на Москва застрашават стабилността на дълбоко разделената балканска страна. Той подчерта, че сигурността на Западните Балкани е много важна и не трябва да бъде подкопавана, като посочи целта си – мирна държава в сърцето на стабилен регион. Шмид направи кратко изявление, но акцентът в него беше, че визитата на Столтенберг в Босна е „изключителна важна“.

Защо присъствието на Столтенберг беше настина съществено?

Фокусът на Запада във федерацията остава запазването на застрашеното Дейтънско споразумение, териториалната цялост и възстановяването на върховенството на закона. Шмид отправи ясно послание, че това няма да се случи без силна подкрепа от страна на ЕС и НАТО. Президентът на РС Милорад Додик остава ключов съюзник на руския президент Владимир Путин и сръбския президент Александър Вучич. Пред Додик предстои съдебен процес, тъй като той не се съобразява с решенията, взети от върховния представител Шмид. Достатъчно ли е това обаче?

Изглежда, че Додик няма намерение да променя курса на деструктивна политика. Той заплаши, че РС ще блокира всяко решение в отбранителната сфера в Съвета на министрите на БиХ. Само преди дни министърът на отбраната на БиХ Зукан Хелез съобщи за наличието на паравоенни тренировъчни лагери на територията на Република Сръбска, които Москва направлява. В този смисъл санкциите срещу Милорад Додик и осъдителните декларации няма как да бъдат достатъчни. Историята показва, че умиротворяването на авторитарните лидери ги кара да искат още и още. И все пак, неразумно е да се смята, че Додик взима самостоятелни решения. Самият той заяви неотдавна, че се стреми към обединение на всички сърби в една държава и настоя да се укрепи военната, политическата и икономическата мощ на Сърбия, като уточни, че президентът Александър Вучич работи за тази кауза.

Столтенберг изрази подкрепата си за властите в Прищина и не пропусна да осъди нападенията срещу войници на КФОР в Северно Косово през месец май от етнически сърби, както и терористичното нападение в село Банска на 24 септември, при което загина косовски полицай. В речта си в Косово Столтенберг настоя виновниците да понесат отговорност, а от Белград поиска гаранции, че този случай няма да се повтори.

По линията Сърбия-Косово министър-председателят Албин Курти предупреди за пореден път за 48-те бази на Сърбия, разположени около границата с Косово, както и противовъздушната система на Белград в близост до граничната бразда.

Показателно за намеренията на миротворческите сили на НАТО е изпращането на допълнителни 1000 военнослужещи в Косово и създаването на нови патрули в северната част на страната.

„През май войници на КФОР получиха наранявания за цял живот по време на протести в общините със сръбско мнозинство“, припомни Столтенберг. В тази посока стана ясно, че Алиансът обмисля постоянно укрепване на мироопазващите сили, а генералният секретар поиска „по-добра комуникация“ със сръбската армия, за да бъде избегната ескалация.

За съжаление отговорът на Вучич към Столтенберг беше: „Имаме добра комуникация, но Сърбия сама решава къде и как да разполага войските си.“ Няколко дни по-късно външният министър Ивица Дачич си спомни с умиление за бившия си шеф и осъден военнопрестъпник Слободан Милошевич и възхвали неговата политика през 90-те. Реториката и действията на Сърбия обезценяват всякакви усилия на европейските посредници за диалог и нормализация с Косово.

Генералният секретар на НАТО завърши балканската си обиколка с неформална среща със съюзниците от Западните Балкани в Скопие. На форума той каза: „Ние сме загрижени за развитието на ситуацията в някои страни от региона, но трябва да се признае силата и значението на НАТО. Ние сме тук от години. Увеличихме присъствието си в Косово и, разбира се, сме предпазливи и следим ситуацията отблизо.“

В Северна Македония посещението на Столтенберг няма да бъде запомнено с много, освен с полу-призива му към македонските политици да вземат „определени решения“, за да постигнат напредък по пътя към ЕС. „Членството в НАТО много често е проправяло пътя към членството в ЕС. За целия регион ще бъде добре Северна Македония да напредне по пътя към ЕС. Разбира се, това ще изисква определени решения от страна на РСМ, но не е в моите компетенции да се впускам в конкретните предложения, които стоят на масата“, сподели шефът на военния блок в интервю за македонската държавна информационна агенция.

Йенс Столтенберг каза пред министър-председателя Димитър Ковачевски, че „НАТО може да разчита на Северна Македония и Северна Македония може да разчита на НАТО“.

Трябва да се запитаме дали в действителност може да има взаимно доверие между Скопие и НАТО, след като седмица по-рано Ковачевски изпя сръбската песен "Искам вино, за да полудея“ на основния дестабилизиращ фактор в Западните Балкани Александър Вучич, който категорично отказва да наложи санкции срещу Русия.

Политиците, които смятат себе си демократи и отговорни пред бъдещите поколения, трябва да преосмислят близостта си с режима в Белград. Руската агресия срещу Украйна, а впоследствие и войната между Хамас и Израел, са в центъра на вниманието на Запада през последните месеци. Въпреки всичко това, спецификата на Западните Балкани не може и не трябва да бъде пренебрегвана от демократичния свят. Част от държавите в региона са управлявани от фигури, чиито възгледи са по-близки до шовинизма и враждебността, отколкото до ценностите на „европейското семейство“. Визитата на Йенс Столтенберг беше полезна, но е недостатъчна. ЕС, САЩ и НАТО трябва да предприемат комплексен и умел подход, за да предотвратят повторение на кървавите събития от миналото на Балканите. /БГНЕС

------------

Димитър Русков, Международен отдел на Агенция БГНЕС.