Българският футбол и неговият проблем с расизма

Маймунските песнопения и нацистките поздрави от фенове в България шокираха много от онези, които гледаха мача с Англия в София в понеделник вечер, но те не бяха може би напълно изненадващи.

От години българският футбол е измъчван от расизъм на стадионите си.

През 2011 г. Българският футболен съюз (БФС) бе глобен, след като футболистите на Англия Ашли Йънг, Ашли Коул и Тио Уолкът бяха подложени на расистка злоупотреба от феновете по време на квалификацията за Европейско първенство.

На 20 април 2013 г., по средата на мач, феновете на Левски София развяха знаме, пожелавайки на Адолф Хитлер честит рожден ден.

И миналата година клубът беше глобен, след като снимките от финала на купата на България показаха дете, което прави нацистки поздрав, заедно с друго със свастика на гърдите си.

Докато мнозина бързаха да посочат, че проблемът не е само български - топ лиги са изправени пред скандали, включващи расизъм в не толкова далечното минало, включително английската Висша лига – този проблем е един от най-лошите в Европа.

Колко голям проблем е расизмът в българския футбол?

"Говорих с някои от обикновените футболни фенове и те се срамуват от случващото се, защото това е имиджът на страната.", каза Яна Пеловска, българска журналистка, работеща в София.

Въпреки очевидните примери за расизъм в българската лига, г-жа Пеловска заяви, че повечето от най-тежките злоупотреби са характерни за международната сцена.

„Футболното семейство трябва да води война срещу расистите.“, каза тя.

Хардкор фенове на клубове като ЦСКА София са й споделили, че не биха злоупотребили на расова основа с местните опозиционни отбори, тъй като имат собствени чернокожи играчи.

"Сложно е. Не мога да кажа, че това расистко скандиране е нормално в българските мачове.", каза Пеловска.

Камен Алипиев, спортен репортер със седалище в София, каза, че има по-широки обществени проблеми, но расизмът все още е проблем сред българските фенове.

"Имаме проблеми с комуникацията с нашите цигани в района, с бежанците, идващи от Азия и Африка ... така че може би понякога звучи като нормално."

Феновете "не могат да си представят, че са расисти", обясни той.

Тихомир Безлов и д-р Атанас Русев, изследователи от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), в София, смятат, че поведението не е обусловено само от расистки нагласи, но и от финансови интереси.

Някои привърженици с история на расистко поведение изнудват клубовете за пари, за да спрат, казват те.

Кои са хулиганите на България?

През 2015 г. ЦИД изготви доклад, озаглавен „Радикализация в България: заплахи и тенденции”. Той документира широко разпространен расизъм сред футболните привърженици на страната.

"Известен привърженик на Левски обясни, че не обича афро-американците, турците и арабите, но няма нищо против тъмнокожите футболисти на Левски", се отбелязва в доклада.

Въпреки че "скинхедс, споделящи расистки възгледи, бяха много популярни във фракциите на ЦСКА", в доклада се казва, че тяхното влияние е намалено, отчасти заради намесите на лидера Росен Петров.

Изследователите на ЦИД - г-н Алипиев и българският репортер Момчил Инджов, заявиха пред Би Би Си, че подозират, че има връзки между някои футболни хулигани и крайнодесни националистически движения.

Д-р Русев заяви, че футболни хулигани са били мобилизирани по време на протести и за нападение на ромски общности.

Г-н Инджов каза, че вярва, че много от участниците в расистката злоупотреба в понеделник са част от SW99 - хулиганска фракция, принадлежаща на Левски София - и каза, че поведението им изглежда планирано.

Докато България се е сблъсквала с критики заради усилията си - или липсата им - в борбата срещу расизма във футбола в миналото, сцените в понеделник вечер изглежда са били взети по-сериозно.

Мачът бе спрян два пъти, а във вторник президентът на БФС Борислав Михайлов подаде оставка.

Президентът на управителния орган на европейския футбол Уефа Александър Чеферин заяви, че "футболното семейство и правителствата" трябва да "водят война срещу расистите".

„Имаше времена, не много отдавна, когато футболното семейство смяташе, че бичът на расизма е отдалечен спомен.", каза г-н Чеферин.

"Последните няколко години ни научиха, че подобно мислене в най-добрия случай е било самодоволно". /БГНЕС

------------------------------------------------

Джордж Райт, Би Би Си