В книгата подробно се разглежда и периодът след 1945 г., когато са най-тежките репресии.
„Тези първи години се използват за тоталното избиване на българите. Българската държава не може да ги защити. Неслучайно през 1946 г. се предават костите на Гоце Делчев, тъй като Тито е всесилният господар на Балканите. Този период е най-мрачният и неслучайно най-кървавият. Достатъчно е да си спомним за Кървавата Коледа“, заяви Димитър Димитров.
Проф. Вачков отбеляза, че след Втората световна война виждаме как целенасочено започва да се ликвидира българщината в Македония въз основа на настройването на това население към неговите братя.
„Драматичните събития, когато започва брутално да се налага македонизмът, имат немалко съдействие и от страна на БКП. Факт е, че тя пуска в Пиринска Македония инструктори, които да обучават на македонски език, но след разрива между Тито и Сталин през 1948 г. спират този процес. Но на БКП ще ѝ трябват още 15 години, за да премахне остатъците от македонизма в Пиринска Македония. Чак през 1963 г. е заявено, че спират да записват българите като македонци в паспортите. За съжаление, сме дали храна на днешните македонисти, които казват вие признавахте, а сега се върнахте на старите си позиции на българския национализъм“, заяви директорът на Института за исторически изследвания при БАН.
Проф. Вачков подчерта, че не всички комунисти приемат този абсурд и припомни историята на Методи Шаторов-Шарло от Битоля, който се противопоставя на македонизма на диктатора Тито, но е убит при неизяснени обстоятелства малко преди 9 септември 1944 г.