Атанас Величков: Българи, удобни имена и разрешени прически, отговарящи на условията

През 2013 г. британският консервативен ежедневник „The Telegraph“ публикува статия за позволените мъжки и дамски прически в комунистическия лагер Северна Корея. Около година по-рано върховен лидер на същия комунистически лагер стана човекът с категорично най-глупавата прическа на планетата Земя – Ким Чен Ун.

Атанас Величков, главен редактор на Трибуна.мк

Почти десетина години по-късно Република Северна Македония има съществена нужда не от позволени мъжки и дамски прически, а от списък с „разрешените“ исторически личности. Трябва да се знае чии имена може да бъдат използвани като патрони на българските сдружения, които в последно време създават сериозно безпокойство на македонската журналистическа общност и не на последно място на насъскващата гражданите научна общност.

Тези дилеми трябва да бъдат решени. За да се стигне до основната тема: Планира ли изобщо РС Македония да започне преговорите за членство в ЕС по същество или политическият елит в страната отново ще търси оправдания за своята неспособност. Сътрудничеството с България ще остане на ниво телефонни разговори с поздравления или ще заработи нещо повече? Българите ще продължат ли да бъдат символ на фашизъм, нацизъм и хитлеризъм или по техен адрес най-сетне ще бъде казана и някоя добра дума? Разбира се, това не е задължително, но ако втора новина в информационните блокове на най-гледаните телевизии е нашествието на българските сдружения, които носят имената на „доказани сътрудници на Хитлер“, тогава наистина няма как да остане място за добра дума. Когато новината ти е, че някой се е опитал да открадне главния компютър на мултимедийния Пърличев в Охрид, нещата стават още по-трагични и по-сложни.

Ванчо Михайлов не струва – той е живял достатъчно дълго и е оставил видеосвидетелство за своята етническа принадлежност. Професорите Виолета Ачкоска и Никола Жежов дори и да искат, не биха могли да го македонизират или по-точно да го реабилитират според своята проста груевска рецепта: Първо македонизираш, после реабилитираш, както се случи с предшественика на Михайлов Тодор Александров.

Цар Борис III също е неподходящ, тъй като по негово време Царство България става част от оста Рим – Берлин – Токио. Няколко месеца преди смъртта му (28 август 1943 г.) на 10 март 1943 г. е извършена депортацията на евреите от Вардарска Македония в лагера на смъртта Треблинка. Разбира се, смелите партизани, които вече успели да създадат някакви банди за борба срещу „българския фашистки окупатор“, не дали никакъв отпор на тази акция, проведена от българската полиция, но по-страшното е, че и тогавашната общественост не е направила усилие да попречи на това злодеяние.

Единствените комунисти, които са по-отвратителни от македонските, а именно българските, още повтарят мантрите за това, че България по времето на цар Борис е била управлявана от монархо-фашистки режим, а храбрите български партизани се борели срещу него, най-често чрез кражба на сирене и кашкавал от планинските мандри и с убийства на ранените германски войници по време на „славната акция на Рило-пиринския партизански отряд“ край село Жабокрек в България. Убитите ранени германски войници, които на плаката за отбелязване на това „героично“ събитие, организирано от българските социалисти, са наречени „хитлеро-фашистки окупатори“. Ако някой започне да вярва на българските комунисти, ще излезе, че германците са били окупатори и в съюзническа България. Но това е друга тема.

Има изход от ситуацията със забранените имена. На сцената може да бъдат поставени позволените имена на един куп комунистически предатели от България. Списъкът, повярвайте ми, е огромен,.

Георги Мадолев е бил български комунист, партизанин, политкомисар на отряд „Яне Сандански“. Един от основните извършители на насилственото записване на българите от Пиринска Македония като етнически македонци по време на т.нар. Културна автономия на Пириска Македония – най-голямото комунистическо предателство, извършено в България под ръководството на агента от НКВД, пълен пияница и ръководител на Коминтерна Георги Димитров. На Мадолев се приписват думите: „На когото не му се учи македонски език, ето му я България.“

Фактът, че Мадолев участва активно в македонизирането на българите в Пиринско, не се отразява фатално на кариерата му. Той е един от свидетелите срещу българския комунистически активист Трайчо Костов. Мадолев прави кариера в т.нар. Отечествен фронт, заемал е и други партийни функции по време на управлението на Тодор Живков. Написал е и книга за участието си в партизанското движение в България, озаглавена „Парапуновци“.

Добре Терпешев е бил български комунистически генерал, главен организатор на партизанското движение в България. През 1924-1925 г. е политически ръководител на хасковската комунистическа чета „Христо Ботев“. По време на априлските събития през 1925 г. в България е осъден на смърт. Лежи в затвора до 1937 г. През 1938 г. става член на ЦК на БРП(к).

След свалянето на правителството на Иван Багрянов води преговори с кабинета на Константин Муравиев за мирно предаване на властта в ръцете на Отечествения фронт. Добри Терпешев е сред основните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 г. Бил е член на правителствената комисия, която през октомври 1944 г. официално предава административната власт в Егейска Македония на партизаните от ЕЛАС. Участва в делегацията за подписване на т.нар Московско примирие през същия месец. Бил е участник в делегацията, която присъства на втората сесия на АСНОМ в Скопие през декември, където изнася и реч.

Един от критиците на Владимир Поптомов (член на ВМРО – Обединена и партиен функционер на БКП), тъй като последният се противопоставил на идеята за бързо присъединяване на Пиринска Македония към Югославия и е бил против Културната автономия, провеждана в тази част на България. За разлика от Мадолев, Терпешев губи своите партийни позиции, тъй като се противопоставя на Тодор Живков, наричайки го „незначителен образ в българското съпротивително движение“. Изселен е от София и умира в Плевен. Добри Терпешев е бил известен и като изключително глупав и ограничен човек.

Асен Кожаров/Чаракчиев е бил български комунистически функционер. Деец на ВМРО-Обединена. Изгонен от Васил Хаджикимов от редакцията на вестник „Македонска борба”. По време на съдебния процес през 1936 г. срещу ВМРО-Обединена в България се обявява за македонец. Един от най-активните дейци на насилствената македонизация на българското население в Пиринска Македония. След 9 септември 1944 г. бил е секретар на Окръжния комитет на БКП в Горна Джумая. Бил е член на личния кабинет на Тодор Живков. Работи в БАН и развива научна кариера в областта на философията. Награден с ордените „Народна република България“ I степен и „Георги Димитров“.

Кирил Николов Георгиев е член на ВМРО-Обединена и партиен деец на БКП. Участник е в Македонския литературен кръжок заедно с Никола Вапцаров, Михаил Сматракалев, Антон Попов, Георги Абаджиев и др. Бил е прокурор в Неврокопския съд след 9 септември 1944 г. Активен участник в македонизирането на българското население на Пиринска Македония. Умира в Унгария.

Георги Зайков, известен като Гео Зайков с псевдоним Пирински, е български комунист, активен в САЩ. Бил е член на Комунистическата партия на Съединените щати и секретар на Македонския национален съюз, създаден от Смиле Войданов, като аналог на МПО в САЩ. Заради комунистическата си дейност, която развива в САЩ, излежава 10 години затвор. След като излиза от затвора, той се завръща в България, където, въпреки македонистките си позиции ,е посрещнат от комунистите като герой. Прави кариера в апарата на БКП, дори е предложен за посланик на България в Лондон, но кандидатурата му е отхвърлена от британските власти. Синът му Георги Пирински беше председател на българския парламент в периода 2005-2009 г.

Изброените дотук допустими исторически личности са само част от плеядата комунистически предатели, които въпреки антибългарската си дейност успяха да изградят сериозни кариери в комунистическа България.

Списъкът може свободно да се допълва с академик Тодор Павлов от Щип, Димитър Станишев от село Щука Струмица, Михаил Сматракалев от Сер и много други. Има още много други имена на подобни българи за патрони на бъдещите удобни българи на властите в РС Македония. Всички до един идейни врагове на Ванчо Михайлов.

Няма място за паника. Трябва само да се издаде списъкът с разрешените имена. Преди време в обществото се появиха слухове, че никой в Македония не би възразил, ако КЦ „Иван Михайлов“ в Битоля носи името на Пейо Яворов. Пълна лъжа. Щеше да се намери юнак като Чепреганов да ни каже, че Пейо Яворов не струва, защото бил близък приятел на Тодор Александров. Яворов беше близък и с Гоце Делчев. Яворов е човекът, който свързва бореца за автономна Македония и македонска идентичност, според ДПМНЕ, и слугата на българския царски двор.

Издайте списъка. Ще прилича на тази от Северна Корея с разрешените прически, но поне ще ни се махнете от главите с евтината антибългарска пропаганда, произвеждана от най-гледаните телевизии, чиито главни редактори или вече имат, или са се опитали безуспешно да вземат български гражданства.

Дружество на българите от Македония „Гео Зайков Пирински“... колко гордо звучи. Гордо и удобно, за ушите на всички, особено на онези комунисти, превърнати в проевропейски, проруски, просръбски, понякога български и завинаги предатели. /БГНЕС


Атанас Величков, главен редактор на Трибуна.мк