Атанас Далчев, Димитър Панталеев, Георги Караиванов създават цяла насока в съвременната българска поезия. Същевременно той е много добър преводач и превежда една новела на Сартр (Жан-Пол Сартр – бел. ред.), това е и една от първите публикации на Сартр още от 1945-46 година. След 9 септември е в голяма степен отстранен от активната литературна дейност, не е репресиран, но е отстранен. Защото се смята, че тази поезия се занимава с религиозна тематика, с абстрактна проблематика. Това, разбира се е абсолютно невярна представа, защото поезията на Далчев е истинска, тя разказва за участта на обикновения човек с много висок промисъл, заяви проф. Михаил Неделчев.
Чак през 1965 година той отново е върнат в литературата, благодарение на Георги Джагаров, който много активно съдействаше за неговото връщане в литературата, припомни проф. Неделчев и продължи:
Имаше много съпротива срещу това, но през цялото време ние знаехме, че Атанас Далчев е тайният баща на многото нови алтернативни поети – на поети, които не се подчиняваха на нормите на социализма. Именно тогава Атанас Далчев издаде своите знаменити бележки – кратки, критически, философски – дори, пейзажни фрагменти, които са изключително силни и влиятелни. Те се четат и до ден днешен, преиздават се.
Тогава той написа и няколко стихотворения и остава неговата знаменита фраза, с която отговаряше на обвиненията, че печата и издава само хубави стихотворния: „Не, аз просто пиша само хубавите си стихотворния”.
Според проф. Неделчев, Далчев е и доста добър критик, защото заедно с Димитър Петров пишат една знаменита статия срещу Николай Лилиев – „Мъртва поезия”, която предизвиква огромна полемика между списанието на Владимир Василев „Златорог” и списанието на проф. Александър Балабанов „Развигор”.
Следите от влиянието на поезията на Далчев могат да се търсят в поезията на Иван Цанев, на Екатерина Йосифова, на Борис Христов.
Но това влияние е следствие на неговия висок морал – литературен, пък и чисто човешки. Това е влияние, което оказва неговата образност, защото тази предметна лирика има прекрасна образност, която се помни. Образност – алтернативна на символизма, чужда на символистическата образност. Тя се основава на съвсем конкретни наблюдения, поясни проф. Михаил Неделчев.