Арсим Зеколи: В РСМ никой не говори за искането на ЕП да разкрием досиетата на УДБА

Пътят беше дълъг, но остава усещането, че целта вече е по-близо. Онова, което някога постоянно се очакваше и отхвърляше с цинизъм и нелепи коментари, че става въпрос за теория на конспирацията и лични разочарования, най-накрая придоби статут на официална позиция и искане от страна на Европа. По-точно от Комисията по външна политика на Европейския парламент, който призова държавите от региона „да отворят тайните архиви на бивша Югославия и да се осигури достъп до досиетата на югославската тайна служба УДБ и на югославската народна армия КОС, както и досиетата да бъдат върнати на съответните правителства, ако ги поискат”.

Тази изключително важна новина, последвана от изключително щателна цензура и игнориране от страна на медиите у нас, е първата официална позиция на всяка външна влиятелна организация по въпроса за „югославските тайни служби с цел изкореняване на политически и административни връзки с организираната престъпност”. С формулирано по този начин искане и цялостния тон на приетия документ Комитетът на практика слага край на мита за „конструктивността на сигурността“ на югославските служби и техните наследници, поставяйки ги в категорията, към която отдавна принадлежат. В компанията на италианската мафия, китайската триада и други подобни престъпни организации, възникнали от „защитни” съображения.

Реформирай така, че нищо да не се смени

Документът не се появи от нищото и не падна от небето. Приемането му е логична последица от шушуканията по коридорите и институциите, които циркулират из кабинетите на Европа от десетилетия. Прераснал през последните няколко години в ясно изразено негодувание и критика в по-висшите инстанции в резултат от неразбирането на корените на невъзможността за провеждане на реформи в държавите – наследници на бивша Югославия. Работата на Райнхард Прибе в Македония и Босна – двете най-закостенели държави в дисциплината „реформирай така, че нищо да не се промени”, беше част от онзи (по-широк) спектър от дейности за проникване в утробата на наследството на УДБ-КОС-СИД.

Една голяма част или лъвският пай за одобрението на този документ се дължи на нашите братя по комунистически опит от източния блок или северните републики на СФРЮ (Словения и Хърватия) и съседна България. Те отдавна са разчистили или са в процес на справяне с миналото или пък, свързвайки дейността на тайните служби с престъпността, виждат начин за насърчаване на реформите, на промяната или на осигуряване на влияние. А понякога и отстъпки от основен държавен приоритет. Както заключава Роланд Ян - директор на Германския институт за опазване и изследване на тайните архиви на Щази, „най-бързият път на Сърбия към ЕС минава през отваряне на досиетата“.

Значи имаме добри вести от ЕС, който обещава, че скоро ще можем да разчистим авгиевите обори на УДБ, КОС и СИД и ще откъснем от себе си тези паразити на престъпност и непочтеност.

Добре звучи, но не е съвсем реалистично.

На първо място, според модус операнзи на еволюция на мафията от престъпници, превърнати в поръчител на главорези до видни граждани, политици и филантропи, мрежата на тайните служби е развила такива метастази в държавните и социалните механизми, че вече не може да се разбере коя част е здрава и коя не. Обществото, следвайки практиката на "нашето момче", вече може да разпознава пипалата на УДБ-ашите чрез наследството, което са оставили в държавните, политическите и икономическите структури. Но тридесетгодишното възпроизвеждане на „десетте семейства“ (на Тимоние) доведе до разрастване на огромно генеалогично потомство, което изскача през всички пори на всеки клон на държавата, обществото и нашите евроатлантически съюзници.

Нима трябва децата да страдат?

Част от това потомство е на хранилка в стандартни политически и административни институции, друга част е в икономиката, но също така и в новите форми на социално и субполитическо действие като НПО, журналистически асоциации, религиозни сдружения, екология, евроатлантически съюзи. Всеки опит да се разрови там не се разглежда като изчистване на привилегията за управление, доминирана от службите, а като пряка атака срещу свободата на този или онзи, подкопаваща демокрацията, върховенството на закона и преди всичко западните ценности и нашите съюзи. Основният аргумент на защитата им е емоционалната манипулация с аргумента „трябва ли децата да страдат заради греховете на бащите”. Аргумент, който никога не се взема предвид при исканията за справедливост от страна на децата и внуците на жертвите на службите.

Първите, които ще се изправят в защита на тази „привилегия за невиновност”, са западните демокрации, които десетилетия наред (и по времето на комунизма, и при „демокрацията”) си осигуряваха влияние именно чрез тези структури на приемливи престъпници. Наивно е да се вярва, че САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Хиландия и Италия ще приемат толкова лесно отварянето на архивите без предварителен „конструктивен анализ”, за да се попречи да бъдат разкрити техните сътрудници - тогава бащите, а сега синовете. Голяма част от тях днес всъщност са привърженици на проевропейските и прозападните ценности и доверени лица.

Западът отдавна е решил, че бившите комунисти са добрите деца, които трябва да бъдат подкрепени в борбата срещу десницата и консерватизма като символи на ретроградност и деструктивност. Една част от тях вече са избягали от родината, извлекли поука от мрачната съдба на собствените си родители.

Тази малка част, изостанали от антикомунистическия свят, просто не знае как да прикрива страстите си, да се облича подходящо, да се държи цинично и да запомня идиомите на бюрокрацията. Но това е възможност Западът да бъде притиснат до стената с търсене на сметка за приноса си към балканското блато. С една проста молба: да докаже своята сериозност в борбата с корупцията, като даде личен пример.

Словесното настояване на САЩ и ЕС за борба с корупцията звучи добре, но е малко вероятно да има ефект, докато не покажат на практика и не докажат принципното отношение към антикорупцията, лишена от политическа селективност.

Повече от тях и по-малко от нас зависи дали техният антикорупционен дневен ред е безмилостна борба срещу корупцията като престъпление или просто инструментализирана манипулация, насочена единствено към корупцията в Русия, Турция, Китай и други съперници в привилегията на безнаказаност за колониалното корумпиране.

Каквито и да са разсъжденията отвън, в очите на местното население корупцията е корупция, независимо дали е опакована в кутията за обувки на Ердоган, дворците на Путин, заемите на Ali-Express или официално обвита в преференциално облагодетелстване на вечните, пост-удбашки бенефициенти на средства от западни посолства и фондации с пълна с борба срещу корупцията уста денем и пълни лични джобове нощем. Отнемането, оправдаването, прикриването на принципа в името на геополитиката е само отлагане на последствията от такова едностранно и за лична изгода легитимиране на корупцията в полза на „незападните”. Свеждането на западната антикорупция до нивото на китайската демокрация звучи добре на теория, но на практика е неизпълнимо. /БГНЕС

----

Арсим Зеколи, Дойче веле