Акад. Ревалски: Висококвалифицираните учени са част от националния суверенитет

Българската академия на науките (БАН) е най-старата българска институция, възникнала още преди създаването на Третата българска държава.

Академията има устойчив ръст на качеството на научната продукция, отдава се приоритетно внимание на младите учени, организират се срещи с бизнеса, посредством които има интерес към наши проекти.

Научният капацитет на България намалява в сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Държавата трябва да инвестира в наука, за да привлече младите хора.

Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.

С акад. Ревалски разговаряме по случай навършването на 154 години от създаването на Българската академия на науките, която е основана на 12 октомври 1869 г.

„БАН е създадена девет години преди Освобождението като Българско книжовно дружество в град Браила. Така заедно с Българската екзархия БАН е най-старата национална институция в България“, подчерта акад. Ревалски.

Академията продължава да бъде най-големият национален научен център в България, който покрива широк диапазон от науки. „В нея работят 2400 души, което е по-малко от 20% от всички учени в страната в момента. Ние създаваме малко по-малко от 40% от видимата научна продукция и значителен процент над 70 от патентите и полезните модели в България“, заяви председателят на БАН.

През последните години БАН има устойчив ръст на качеството на научната продукция и провежда срещи с бизнеса. „Провеждаме регулярно веднъж годишно форум заедно с Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия, който се казва „Наука за бизнеса“. На него представяме 15-20 от нашите разработки с висок потенциал за приложения и вече мога да кажа, че има интерес от страна на компаниите да развиват част от тези разработки“, отбеляза председателят на БАН.

Академията заедно с Министерство на образованието и науката развиват младежки програми в последните 6-7 години. „Младите учени са наш приоритет, включително тяхното финансово обезпечаване. Когато стана въпрос за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, ние първо вдигнахме на по-младите колеги“, посочи акад. Ревалски и добави, че финансирането все още не е адекватно на качеството на труда на нашите учени.

„Едно от най-трудните неща в комуникациите с институциите е да ги убедим, че качеството на труда на учения не е по-малко високо от това на преподавателя или на други професии. Все пак се забелязват в последните две години положителни тенденции в това отношение“, смята председателят на БАН.

Приоритетните направления са биомедицината, информационните и комуникационните технологии.

Акад. Ревалски смята, че е необходим закон свързан с изкуствения интелект и на европейско, и на национално ниво. „Може да възникнат морални и много юридически проблеми, така че е голямо предизвикателство, защото всички ще бъдат изкушени от това изкуственият интелект да им върши работата. Все пак трябва да направим, така че да използваме неговите положителни характеристики“, посочи той.

Председателят на БАН отбеляза, че 80% от проектите на Академията са по линия на Европейския съюз.

„Имаме по над стотина проекта, като последната година имаме 20 в повече, но искам да подчертая, че научният капацитет в България е намалял в сравнение с останалите държави в ЕС“, алармира акад. Ревалски.

Той призова за държавна политика за насърчаване на научните изследвания като възможност за избягване на този проблем. „В момента 0,41 % от БВП на страната се дава, а по стратегията, която си бяхме заложили, през 2021 г. този процент трябваше да достигне 1 %. Ако регулярно се увеличават процентите, научната общност ще види, че се инвестира в наука, младите хора ще бъдат привлечени да станат докторанти и учени. Това е един процес, който зависи вече от Министерски съвет и Народното събрание. Призовавам да увеличат бюджета“, каза акад. Ревалски.

По повод навършване на 154-годишнината на БАН Юлиан Ревалски призова институциите да обърнат много по-голямо внимание на научните изследвания в България: „Наличието на висококвалифицирани учени в една страна е част от нейния национален суверенитет“. /БГНЕС