Акад. Ревалски: Науката се развива, когато човек мисли, а не когато събира информация от чатботове

Изкуственият интелект се развива лавинообразно в последните години. Той може да доведе до голяма трансформация на работна сила и професии.

Науката се развива, когато човек мисли, а не когато просто събира информация от чатботове. Трябва да намерим начин да преодолеем отрицателните последици от чатботовете.

Това заяви в интервю за БГНЕС акад. Юлиан Ревалски, математик и председател на Българската академия на науките (БАН).

Въпреки че все още е рано да се каже как чатботовете са се отразили на науката, в момента най-големият хит в света е GPT, който всъщност е на по-малко от два месеца, подчерта акад. Ревалски, но при всички положения, според него, ще има последици, които могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. Практиката показва, че този изкуствен интелект, който се и самообучава, сравнително лесно пише текст върху някаква тема. „При това забелязах, че е креативен и ако му дадете същата тема, я променя, не е със същите думи“, каза той и допълни, че за учените, които искат просто да придобият представа от една област, това ще бъде добре, защото с един сравнително кратък въпрос ще получат информация, като проверките показват, че тя е достоверна.

„Тоест в някакъв смисъл ще е една крачка пред Wikipedia, защото няма да търсите по различни думи, а просто по една тема той ще ви събере всичко. В това отношение е полезно. Но в друго отношение може да се окаже, че не е така“, отбеляза акад. Ревалски, като уточни, че проблемът е свързан с това, че хората могат да си приписват събраната от чатботовете информация за свой авторски труд.

„Това вече ще е много лошо, защото науката се развива, когато човек мисли, а не когато просто събира информация. Страхувам се, че ще има и отрицателни последици, освен положителните, но трябва да намерим някакъв начин да ги преодолеем, защото това е нещо, което не може да се спре“, изрази мнение ученият.

Той коментира и как чатботовете ще се отразят на образованието на децата: „Тук отговорът ми е същият като при науката: За определени неща, ако детето иска да събере информация, ще бъде добре, обаче, ако започне така да си пише домашните, това няма да е добре, защото то няма да мисли, когато се пише това домашно, то ще го получи наготово.“

Акад. Ревалски смята, че тук ще трябва и училището, както и науката да намерят начин, по който да може адекватно да се оцени трудът на този, който е създал такъв продукт, да може да се разбере, че е негов авторски, а не просто събран чрез чатбот.

В една област като математиката, има различни начини, по които да се разбере, например, дали едно дете може да решава дадена задача, дали само е намерило отговора, или как разсъждава, най-лесно може да стане по класическия начин – изпит на дъската, задаване на въпроси по време на проверка на домашното, даде пример той.

На въпроса кои професии ще убият чатботовете, акад. Ревалски отговори: „Трудно ми е да кажа, но всичко, което е свързано с набирането на информация под определени групи, като енциклопедии и други, може да бъде застрашено, защото човек вместо да ходи да търси някъде, да отвори книга, ще може да получи тази информация оттук.“

Ученият уточни, че тази информация не е точно тип енциклопедична, чатботът може да ходи на различни места да събира информация за нещо, и при това тя в голяма степен е достоверна информация.

„Изкуственият интелект е нещо, което се развива лавинообразно в последните години. Ние го виждахме повече в това, че колите вече могат сами да се движат, някои неща са роботизирани, но в този момент получаваме нещо качествено ново, защото това е самообучаваща се програма, тя ще става все по-добра. Това е типичен пример на изкуствен интелект, защото в него са заложени елементите на самообучение и това при всички положения, независимо в коя област, ще доведе до голяма трансформация на работна сила, на професии, които ще изчезнат, но пък нови ще се появят. Човек трябва цял живот да се учи“, заключи акад. Ревалски. /БГНЕС