39-ят президент на САЩ и носител на Нобелова награда за мир Джими Картър, който почина на 100-годишна възраст на 29 декември 2024 г., бе погребан. 

Картър остави трайно наследство, когато посредничи за историческия мир между Египет и Израел. Мирът остава колеблив, но ненарушен дори в условията на близо 15 месеца война в Газа.

„В продължение на 45 години не сме воювали с Египет, но не бих отишла толкова далеч, че да кажа, че това е мир“, заяви Рут Васерман Ланде, бивш израелски дипломат в Кайро.

Египет и Израел поддържат близки търговски отношения, сътрудничество в областта на сигурността и дипломатически връзки в продължение на почти половин век след споразумението. Кайро беше първата арабска държава, която призна Израел.

Договорът от 1979 г. връща на Египет обширния Синайски полуостров, окупиран по време на войната години по-рано, а Кайро става един от основните получатели на американска военна помощ наред със съседен Израел.

За обикновените египтяни обаче Израел остава обществен враг.

Държавните служители в Кайро например избягват да споменават Израел в икономическите брифинги, въпреки значителната търговия в енергетиката.

Опустошителната война между Израел и Хамас в Ивицата Газа съживи дългогодишната солидарност на египтяните с палестинците. Израелските туристи, които се стичаха в Синай, спряха да го правят през октомври 2023 г., когато войната избухна с нападението на Хамас срещу Израел.

Някои анализатори обвиняват Израел, че нарушава мирното споразумение с действията си в Газа.

Професорът от Университета на Кайро Мустафа Камел ал-Сайид смята, че израелското превземане на палестинската страна на границата между Газа и Египет през месец май е „грубо нарушение на договора“.

Но все пак споразумението оцеля, а анализаторите са единодушни, че преустановяването му не е на дневен ред за нито едно от правителствата.

На 30 декември както египетският президент Абдел Фатах Сиси, така и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху отдадоха почит към дипломатическото наследство на Картър, донесло му Нобелова награда за мир.

Картър влезе в историята, когато прие египетския президент Ануар Садат и израелския премиер Менахем Бегин, а двамата си стиснаха ръцете в Белия дом. Но дори по онова време помирението предизвиква недоволство и Садат бе обвинен, че изоставя палестинската кауза.

Египет – най-многолюдната арабска страна в света – беше отстранена от Арабската лига за едно десетилетие, а Садат бе убит от ислямисти през 1981 г., отчасти в резултат на признаването на Израел.

Четиридесет и пет години по-късно самият Картър е помнен по различен начин от двете страни на границата.

„През последните десетилетия името на Картър се появява предимно във връзка с критиките му към израелската политика по палестинските въпроси, което кара значителна част от израелската общественост да го смята за пристрастен“, каза Офир Уинтър, старши изследовател в Института за изследвания на националната сигурност към Университета в Тел Авив.

Нобеловият лауреат разгневи Израел, като намекна, че отношението на страната към палестинците може да представлява апартейд.

В книгата си от 2006 г. „Мир, а не апартейд за Палестина“ бившият президент на САЩ критикува разширяващите се селища на Израел в окупирания Западен бряг.

По същите причини, твърди Саид, Картър ще бъде запомнен като „президентът на САЩ, който се е оказал най-справедлив към арабите“.

„Никой не иска война“

Не са се развявали израелски знамена над посолството в Кайро откакто протестиращи щурмуваха дипломатическата мисия след през 2011 г., разгневени от смъртта на египетски граничари.

При повторното си откриване през 2015 г. посолството работи в резиденцията на посланика в престижния квартал Маади в южната част на Кайро.

Близо десетилетие по-късно израелското правителство все още не е посочило официален адрес в Кайро, но един ъгъл от криволичещите улици от години е блокиран от кордон за сигурност.

Привидно апатичен полицай насочва минувачите да заобиколят квартала, а през дърветата наднича само една малка табелка на иврит.

Според изследователката Уинтър Кайро се е забавило с предоставянето на акредитивните писма на новия израелски посланик в очакване на „политически климат, който би позволил на египетския президент да го приеме публично“.

Публичната враждебност е едно, а интересите на националната сигурност на Египет – друго.

През 1978 г. споразуменията от Кемп Дейвид, които предшестваха мирното споразумение, подпечатаха излизането на Египет от сферата на влияние на Съветския съюз и влизането му в тази на САЩ, която Кайро не е напуснало и до днес.

И така, от началото на войната в Газа Египет често обвинява Израел в извършването на военни престъпления, като същевременно се стреми да запази ролята си на посредник, без да предизвиква прекалено голям вътрешен гняв или да предизвика реакция от най-близките съюзници на Израел във Вашингтон.

През май миналата година снимки на израелски знамена на границата с Газа предизвикаха обществен гняв в Египет, а външното министерство само заяви, че потенциалните нарушения на договора се разглеждат „на техническо ниво“.

„Египет се придържа към мирния договор като стратегически избор“, обясни историкът Теуфик Аклимандос от Египетския център за стратегически изследвания.

„Това не е от любов към Израел, но никой не иска война“, посочи той. | БГНЕС

----------

Анализ за АФП на Бахира Амин и Рут Еглаш.