Учените са установили генетична мутация, която може да е ключът към спирането на желанието за сладки изкушения.

Откритията дават възможност за разработване на лечение, насочено към гена, за да се намали приемът на захар сред цялото население, съобщи „Индипендънт“

Според проучването хората, при които липсва специфичен ген, наречен сукраза-изомалтаза (СИ), ядат по-малко сладки храни, докато тези, които имат частично функционален ген СИ, обичат по-малко храни, богати на захароза.

Изследователите установиха, че промените в способността за усвояване на захарта могат да повлияят на приема и предпочитанията на хората към храни, богати на захароза.

„Нашето проучване показва, че генетичните различия в способността ни да усвояваме захарозата в храната могат да повлияят не само на това колко захароза приемаме, но и колко харесваме храни, съдържащи захар. Излишните калории от захар са доказан фактор за затлъстяването и диабет тип 2“, заяви д-р Питър Олдис, понастоящем ръководител на група в Училището по медицина към Университета в Нотингам.

„В Обединеното кралство 9-12% от хранителния ни прием се състои от свободни захари, като например захароза, а 79% от населението консумира до три сладки закуски на ден. В същото време генетичните дефекти в усвояването на захарозата се свързват със синдрома на раздразнените черва – често срещано функционално разстройство, засягащо до 10% от населението. Сега нашето проучване показва, че генетичните вариации в способността ни да усвояваме захарозата в храната могат да повлияят не само на това колко захароза ядем, но и на това колко харесваме сладките храни“, обясни той.

Екипът от експерти започна с изследване на хранителното поведение при мишки с липса на гена СИ.

Те откриха, че животното е развило бързо намаляване на приема на захар и на предпочитанията.

Това беше потвърдено в две големи изследвания, включващи 6000 души в Гренландия и 134 766 души в британската Биобанка.

Те установиха, че хора с пълна невъзможност за усвояване на хранителната захароза в Гренландия консумират значително по-малко храни, богати на захароза, докато тези с дефицит, частично работещ ген СИ във Великобритания харесват по-малко храни, богати на захароза.

„Тези констатации показват, че генетичните различия в способността ни да усвояваме захарозата в храната могат да повлияят на приема и предпочитанията ни към храни, богати на захароза, като същевременно откриват възможност за насочване на СИ към селективно намаляване на приема на захароза на популационно ниво. В бъдеще разбирането на начина, по който дефектите в гена СИ действат за намаляване на приема и предпочитанията към хранителната захароза, ще улесни разработването на нови терапии, които да помогнат за ограничаване на приема на захароза в цялото население, за да се подобри здравето на храносмилателната система и метаболизма“, посочи д-р Олдис.

Проучването, ръководено от д-р Олдис заедно с доц. Мете К Андерсен от Центъра за фундаментални метаболитни изследвания на фондация Ново Нордиск в Копенхаген и професор Мауро Д'Амато от CIC bioGUNE в Испания и LUM University в Италия, е публикувано в списание Gastroenterology. | БГНЕС