В историята световният ред се е определял от великите сили. В съревнованието с тях - а понякога и между тях - по-малките сили съобразяват поведението си с интересите и намеренията на големите сили и действат съобразно тях. Това невинаги е било красиво, но е било подредено, ако не друго, и по този начин поведението на всички големи и малки сили е било предвидимо.
По време на Студената война например намеренията на Съединените щати и Съветския съюз бяха котвата, около която планираха и действаха по-малко силните държави - дори неутралните. Границите на толерантност и интереси оформиха глобалната система и дори определиха начина, по който ще действат нововъзникващите сили като Китай. Разбира се, Съветският съюз отдавна не съществува, а Русия никога не е била равна на него. Китай все още не е достатъчно силен, за да претендира да бъде велика сила. Европа е разединена и в безпорядък. Само Съединените щати са в състояние да закрепят световния ред.
Години наред нямаше значение, че няма кой да се противопостави на американската хегемония. Вашингтон все още беше основният архитект и най-големият бенефициент на реда след Втората световна война, дори и да нямаше противник като Съветския съюз, с който да се конкурира. Но сега светът се е променил. Това се дължи отчасти на факта, че глобалният ред е надхвърлил интересите и възможностите на САЩ, и отчасти на факта, че Вашингтон е по-малко заинтересован да се опитва да управлява глобалната система, отколкото някога. Избирателите в САЩ преизбраха за президент Доналд Тръмп - човек, който изрично възнамерява да преразгледа не само управлението на САЩ, но и отношенията на страната с останалия свят. Следователно неговото избиране е едновременно причина и следствие от променящия се световен ред. Не става дума за това, че вътрешната сила на САЩ е компрометирана; става дума за това, че Вашингтон, съсредоточавайки се върху промените, които иска да направи отвътре и отвън, няма да има същото чувство за неотложност, което някога имаше, за да доминира в света.
Следователно новата ера на Тръмп ще се характеризира с пробни икономически, военни и политически набези в глобалните дела, за да се види какво има смисъл и какво не в новия световен ред. (Относителната) незаинтересованост на Съединените щати ще даде на регионалните сили по-голяма свобода на действие при управлението на собствените им дела. Например Израел се консултира със САЩ за това как да реагира на атаките от 7 октомври, но никога не се е чувствал принуден да изпълнява заповедите на Вашингтон. В Сирия новото правителство в Дамаск, ръководено от ислямисти, не е задължено на САЩ, тъй като САЩ не са му помогнали да дойде на власт - ход, който е в съответствие с решението на Вашингтон да позволи на другите да играят по-активна роля в регионалните дела. В Азербайджан правителството се радва на новооткрито усещане за свобода на действие сега, когато в светлината на войната в Украйна то се превърна в съществена част от тристранните енергийни отношения между Европа, Турция и Русия. Дори в Украйна войната се превърна във второстепенен въпрос за Вашингтон. САЩ (и Западът) реагираха на руската агресия, подобно на предишните поколения, но неотложността на заплахата явно е намаляла.
Не е ясно дали САЩ изобщо се интересуват от резултата, който те принизиха до регионален, а не глобален проблем. Някои от тези държави вероятно се стремят да бъдат регионална сила. Но регионалната сила е регионална, тя не създава глобален ред. Междувременно преследването на собствените интереси на Вашингтон ще бъде основно повлияно от - и ще повлияе основно продължаващото преструктуриране на световната икономическа система. Международните санкции продължават да създават проблеми на Русия въпреки усилията ѝ да възприеме алтернативни търговски модели. Икономическата ѝ зависимост от природните ресурси и неспособността ѝ да преодолее технологичния и демографския дефицит превръщат кампанията ѝ в Украйна - да не говорим за какъвто и да е следващ вид възстановяване - в трудна битка. Съответно централноазиатските държави започнаха да преразглеждат икономическите си връзки с Русия, която според тях не е в състояние да осигури някогашните си стабилни ползи. Те все повече се обръщат към други потенциални благодетели като Турция и Китай.
Междувременно Китай, чиято икономика е ориентирана към износ, се разклаща от търговските спорове със САЩ, забавения ръст на потреблението и лошото управление на правителството. Дефлацията вече е много вероятна. Пекин все още се опитва превърне страната в икономика, ориентирана към потреблението, но този вид структурни промени са бавни и трудни за осъществяване.
Индийската икономика като цяло се развива по-добре от останалите в Източното полукълбо. Въпреки това страната все още е изправена пред структурни проблеми, които водят до липса на инвестиции и насърчават безработицата - две сили, които дърпат икономиката ѝ надолу. Европейският съюз се бори да посрещне вътрешните си икономически нужди, докато търговските войни (въведени от САЩ) възпрепятстват икономически важния му преход към зелена енергия и разделят блока по въпроса как най-добре да управлява Украйна. Заедно тези структурни икономически слабости в цялото Източно полукълбо по-скоро ще улеснят, отколкото ще попречат на новооткритата интроспекция на Вашингтон. Относителната слабост на другите означава, че съществува по-малък риск за американската власт. Крайният резултат от това е система на безпорядък - макар и не хаос - която ще продължи през следващата година. С времето ще се появи нова сила, която ще предизвика САЩ и ще създаде нов полюс, около който да се закрепи международната система. Не е ясно кой ще бъде той. Често в миналото великите сили са се раждали от големи конфликти. През това поколение не е имало големи войни, поне не като тези в началото на XX в., и не изглежда да има такива на хоризонта. Никой не очакваше САЩ да се превърнат във велика сила. Преди това идеята, че Обединеното кралство ще бъде световна империя, също беше отхвърлена.
По този начин следващата велика сила е в процес на създаване и като се има предвид състоянието на играта през 2025 г., е толкова вероятно тя да бъде Китай или Иран, колкото и друга изненада в американски стил. Затова нашата глобална прогноза за 2025 г. е продължаването на това ново нормално състояние: Вашингтон продължава да изследва своите взаимоотношения, Европа продължава да търси своята идентичност, Китай продължава да търси вътрешна стабилност, която да го движи напред, а Русия продължава да полага усилия да се възстанови. Не е ясно дали може да го направи. Също толкова неясно е дали Китай може да преодолее своите слабости, както и шансовете на Европа да постигне политическо и икономическо сближаване между многобройните си членове. Новото нормално положение ще се запази, докато не се издигне нова глобална сила. Междувременно очакваме повече регионални конфликти. | БГНЕС
---------
Джордж Фридман, Geopolitical Futures