Броени дни преди пълното въвеждане на новия Пакт за миграцията и убежището на ЕС държавите членки са изправени пред сериозно изпитание дали ще успеят да приложат една от най-мащабните реформи в европейската миграционна политика през последните десетилетия, се казва в коментар на „Евронюз“.

Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха съгласие по Регламента за връщането, който опростява процедурите за репатриране и създава т.нар. „центрове за връщане“ извън границите на Съюза за настаняване на мигранти без право да останат в ЕС.

Споразумението идва непосредствено преди пълното прилагане на Пакта за миграцията и убежището на 12 юни. Новата рамка въвежда обща система за управление на миграцията, убежището, контрола по границите и интеграцията. Пактът влезе в сила през 2024 г., като започна двугодишен преходен период, а сега националните правителства са длъжни да приведат законодателството и институциите си в съответствие с новите правила.

Според Агенцията на Европейския съюз за убежището (EUAA) пактът „внася ефективност в системата“.

Мерките са насочени към външните граници на ЕС, общите процедури за предоставяне на убежище, разпределянето на отговорностите между държавите членки и международното сътрудничество за ограничаване на нелегалната миграция.

Граждански организации изразиха опасения относно правата на мигрантите, докато европейският комисар по вътрешните работи и миграцията Магнус Брунер заяви, че „споразумението показва, че подреждаме европейския си дом“.

Защо ЕС се нуждае от нов миграционен пакт?

Европейският съюз е изправен пред сериозно структурно предизвикателство в управлението на миграцията. Данните на Евростат показват, че всяка година около 4,2 милиона души пристигат легално от държави извън ЕС, докато 1,6 милиона европейци напускат Съюза. През 2025 г. са регистрирани над 669 400 първи молби за убежище, а Фронтекс отчита повече от 178 000 незаконни преминавания на външните граници.

Основният проблем е ниският процент на връщане на мигрантите без право на престой. През едно типично тримесечие държавите от ЕС издават около 117 500 разпореждания за напускане, но реално се връщат едва 33 860 души. Това означава, че близо три четвърти от мигрантите, получили отказ, остават на територията на Съюза, често в правна несигурност.

Когато държавите на първа линия не успяват да овладеят миграционния натиск, системата започва да се задъхва. Центровете за първоначално настаняване се препълват. Италианският остров Лампедуза и лагерът Мория в Гърция се превърнаха в символи на този проблем, приемайки хиляди хора в съоръжения, изградени за многократно по-малък капацитет.

Всеки пристигнал има право да подаде молба за убежище, но разглеждането на заявленията изисква проверки на самоличността, преводачи, юридическа помощ и интервюта.

„В момента агенцията разполага с около 1300 служители, командировани в 12 държави членки. Постепенно ще преминем от изготвяне на насоки към по-активна оперативна подкрепа на място при прилагането на новите правила“, посочват от EUAA.

При масов приток на хора процедурите се забавят, съдилищата се претоварват, а разглеждането на делата може да продължи години. Местните власти са принудени да пренасочват ресурси от спешната помощ, здравеопазването и полицията към управлението на миграционните потоци.

В същото време страни като Германия, Франция, Нидерландия и Белгия се сблъскват с недостиг на жилища и трудности при настаняването на търсещи убежище. Образователните, социалните и здравните системи също са под нарастващ натиск.

По-строг контрол и по-бързи процедури

Новият пакт създава единна система за управление на миграцията чрез по-строги правила за убежището, граничния контрол и интеграцията.

„Деветте регламента, които ще се прилагат пряко в националното законодателство, представляват важна стъпка към сближаване на процедурите, което постепенно ще доведе и до по-еднакви решения по молбите за убежище“, посочват от EUAA.

Новият Регламент за предварителен скрининг въвежда задължителни проверки на самоличността, сигурността и здравословното състояние на външните граници в рамките на седем дни, а ако лицето вече е на територията на ЕС - до три дни.

Реформата на базата данни Евродак ще позволи събиране на допълнителни биометрични данни, включително лицеви изображения, документи за самоличност и информация за пътуванията. Системата ще включва и предупреждения за лица, свързани с тероризъм.

Ускорените процедури за убежище целят по-бързо и последователно разглеждане на молбите във всички държави членки. Директивата за условията на прием и Регламентът за квалификацията въвеждат минимални стандарти за настаняване и подкрепа, така че кандидатите да имат равни възможности за закрила навсякъде в ЕС.

Макар че мигрантите ще получат достъп до безплатни правни консултации, пактът предвижда по-строги правила срещу злоупотреби със системата и срещу преместването в други държави след първоначалното влизане в ЕС.

„Когато новият механизъм за скрининг установи, че дадено лице е в особено уязвимо положение, например жертва на изтезания, изнасилване или тежко физическо, психическо или сексуално насилие, ускорените процедури не следва да се прилагат, ако нуждите му не могат да бъдат адекватно удовлетворени“, уточняват от агенцията.

Центрове за връщане и партньорства с трети държави

Пактът поставя силен акцент върху предотвратяването на нелегалната миграция още в държавите на произход и транзит. Това включва засилване на граничния контрол в партньорски страни, сътрудничество срещу каналджийските мрежи и използване на инструменти за развитие и икономическа помощ.

Лицата, които не се нуждаят от международна закрила, ще бъдат задължени да напуснат ЕС. При отказ от съдействие или риск за сигурността те могат да бъдат задържани до 24 месеца по време на процедурата по връщане.

Отхвърлените кандидати за убежище ще могат да бъдат изпращани в т.нар. центрове за връщане в трети държави, определени като безопасни.

Нов механизъм за солидарност между държавите членки

Пактът заменя строгия принцип на първата държава на влизане с нов механизъм за задължителна солидарност чрез Регламента за управление на убежището и миграцията.

Досегашната система по Дъблинския регламент натоварваше непропорционално Италия, Гърция, Малта и Испания като основни входни точки към Европа.

Новият механизъм предвижда постоянно разпределяне на отговорностите чрез преместване на мигранти, финансови вноски или изграждане на административен капацитет. Целта е нито една държава да не бъде оставена сама да се справя с масов миграционен натиск.

Въпреки това мигрантите ще продължат да подават молбите си в първата държава от ЕС, в която са влезли, което означава, че страните от Южна Европа ще останат под най-силен ежедневен натиск.

Предизвикателствата тепърва започват

За да се подготвят за крайния срок през юни 2026 г., държавите членки трябваше да променят националното си законодателство и да приведат в съответствие работата на полицията, съдилищата и миграционните служби.

Европейската комисия разработи общ план за прилагане на реформата, включващ обучение на гранични служители, модернизиране на информационните системи и интегриране с европейските бази данни.

Въпреки това много държави все още не разполагат с достатъчно места за настаняване по време на граничните проверки. Страните на първа линия изпитват затруднения с изграждането на специализирани центрове, а недостигът на съдии, преводачи и специалисти по биометрична идентификация създава допълнителни проблеми.

Ако част от държавите са напълно готови, а други изостанат, съществува риск цялата система да бъде компрометирана. Каналджийските мрежи могат да насочат мигрантските потоци към по-слабо подготвени държави, а натискът върху Северна Европа да остане висок.

В доклад от 8 май Европейската комисия отбеляза, че политическата воля за изпълнение на пакта е налице, но практическото му прилагане изостава. Особено сериозни закъснения има при изграждането на новите системи за проследяване на мигрантите и на центровете за задържане по границите в Германия, Италия, Гърция, Испания и Кипър. | БГНЕС