Жак Атали: Съществуват универсални ценности и ние трябва да ги защитаваме
От известно време насам твърде често чуваме, и то по целия свят, дискусии, които поставят под въпрос самото съществуване на универсалните ценности и необходимостта от тяхната защита. В Турция, Русия, Китай, Африка, Индия, Иран и много други страни лидерите обясняват, че тези така наречени универсални ценности са само конкретен израз на волята на Запада да доминира в света икономически, политически и идеологически. И че оттук нататък трябва да е ясно, че всяка нация, всяка култура, станала независима, освободена от колониалното иго, трябва да има правото да отстоява собствените си ценности ясно и категорично, дори ако те противоречат на тези, които Западът се опитва да наложи на света от векове, и по-специално след края на Втората световна война, с Всеобщата декларация за правата на човека и всички последвали я текстове, протоколи и договори.
Така, под предлог за необходима деколонизация, много политически режими, много диктатори, днес гръмко потвърждават отказа си да предоставят политически и социални права на жените и правото си да потискат всяка форма на лична свобода.
В самия Запад тези права също се оспорват под претекст, че са създадени от мъже, без да се зачитат правата на жените, и защото самото понятие „универсалност“ е обида за правото да бъдеш различен, за което се предполага, че превъзхожда всички останали.
Вярно е, че ценностите на правата на човека постепенно се структурират от холандски, английски, американски и френски философи, юристи и политици, преди да достигнат глобален статут след зверствата по време на Втората световна война. И не може да се отрече, че много от новите права (особено тези на малцинствата, бъдещите поколения и природата) все още не се отчитат в достатъчна степен.
Освен това защитата на правата на човека е била и все още е до голяма степен дискредитирана от най-ревностните им защитници, които ги потъпкват, нарушават, пренебрегват, когато не е в техен интерес да ги отстояват, защитават, отстояват, уважават.
Нещо повече, твърде често тази съвкупност от доктрини се представя тромаво като най-доброто от западната цивилизация, която би имала призванието да стане универсална; в частност, твърде много западни хора изтъкват атинския произход на тези ценности, забравяйки, че тази така наречена демокрация всъщност е била цензурна, робовладелска, педофилска и враждебна към жените; и забравяйки, че можем с основание да открием много по-достоверни демократични прецеденти в някои африкански и индийски практики, които са били много по-ранни.
Въпреки това тези ценности, натрупани след вековен опит от цялото човечество, представляват едно от редките интелектуални съкровища, общи за всички хора, огромен тезаурус на правата, който винаги е в движение. По-важно от всякога е да ги потвърдим, защитим и допълним навсякъде, без условия, нюанси или възражения. Те могат да се обобщят в едно просто изречение: всяко човешко същество има право на равно достойнство, на зачитане на неговата физическа, културна и психическа цялост и на живот в среда, в която се защитава политическата свобода на всеки човек, както и правата на най-слабите, на малцинствата и на природата.
Повече от всякога трябва да отстояваме тези права за всички деца, всички жени, всички човешки същества по света. Не трябва да се отказваме да се борим и да изправяме пред съда онези, които нарушават тези права. Където и да се намират те. Това е както алтруистична, така и егоистична борба: ако се откажем да защитаваме тези права, където и да се намират, никой няма да ни се притече на помощ в деня, в който те бъдат застрашени у дома; а никой не е в безопасност от тези предизвикателства. Да защитаваме правата на другите означава да защитаваме нашите собствени. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.