Жак Атали: Нуждаем се от глобална харта за ChatGPT
Опитах се да попитам новата версия на софтуера за генеративен изкуствен интелект ChatGPT (номер 4) какви според него ще бъдат трите най-големи проблема на света през 2050 г. и трите най-големи постижения. За няколко секунди видях, че се пише много ясен текст, който започва с извинение, че не може да предскаже бъдещето; след това обяснява, че като се вземат предвид последните открития, трите основни проблема след тридесет години ще бъдат изменението на климата, рисковете от епидемии и киберпрестъпността. И че трите основни постижения ще бъдат в областта на космическото пространство, здравеопазването и контрола на емисиите на парникови газове.
Всеки може лесно да се включи в подобен експеримент; вече много студенти са разбрали това и използват ChatGPT, за да подготвят лекции, есета, да съставят планове на дипломни работи или да пишат текстове в стила на Стендал или Джеймс Джойс. Те могат да се преструват на автори или да открият липсващо произведение на автор, на когото софтуерът е подражавал. Засега тези изкуствени интелекти все още не са нито творчески, нито наистина полезни. Напредъкът им обаче е очарователен, защото те непрекъснато се учат от всичко, което правят, и от начина, по който се използват.
Много скоро бъдещите версии на този софтуер ще могат да заместят хората в огромен брой задачи. Най-застрашени ще бъдат висококвалифицираните професии като юристи, преводачи, счетоводители, финансови анализатори и журналисти. Според неотдавнашни проучвания една четвърт от всички работни места в Съединените щати и Европа съвсем скоро могат да бъдат заменени от генеративни системи с изкуствен интелект. И тогава ще има консултанти от всякакъв вид, инженери, архитекти, дизайнери на видеоигри, създатели на софтуер. Техническият прогрес отново ще пролетаризира дейностите, изискващи много висока квалификация.
Всичко това е нищо в сравнение с онова, което ни очаква малко по-късно: един ден всеки от нас ще може да създава на воля, благодарение на по-късна версия (може би номер 25), детски приказки, романи, философски есета, музикални произведения, скулптури, фотографии, филми, софтуер. Дори нещо повече - на този софтуер ще може да се възложи задачата да изобрети друг софтуер, който сам ще може да създава друг все по-творчески софтуер.
Всеки ще може също така да делегира тези творчески дейности на изкуствен интелект, който ще бъде негов интелектуален и артистичен помощник. Той ще бъде все по-усъвършенстван и тук отново парите ще позволят на някои хора да имат все по-усъвършенствани помощници от този вид.
Тогава този софтуер ще може да поема инициативи. Като начало те ще могат да пишат имейли във ваш стил, използвайки вашата пощенска кутия или тази на частен или обществен лидер, да дават нареждания, да разкриват тайни, да нареждат ембарго. Като се размножават, те ще могат да създават неописуем безпорядък. И още по-лошо, изкуствените интелекти биха могли да обединят сили, за да използват такива приложения срещу хората или срещу човечеството като цяло.
Всички тези опасности са реални. И са много по-неизбежни, отколкото си мислим. Няма начин да ги избегнем или да ги пренебрегнем. Не бива да се задоволяваме да се възхищаваме на невинните игри, които тези софтуерни програми сега позволяват, нито на огромните средства, които те ще ни предоставят, за да отразяваме по-добре, да създаваме, да напредваме и да очароваме.
В най-кратки срокове трябва да бъде въведена истинска глобална харта, която да признае надеждите, които тези изкуствени интелекти възлагат на нас, но да им забрани да вредят на своите човешки автори. Това предлага през 1942 г. великият американски писател на научна фантастика Айзък Азимов. Естествено, ние няма да го направим.
Точно както не сме го направили ефективно за данъците, ядрените оръжия или генното инженерство.
Освен ако най-накрая не признаем, както за този въпрос, така и за много други, спешната нужда от планетарна правова държава. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.