Следващата битка се разиграва при Дойран. Каварналиев разполага под свое началство само с 3 хиляди храбреци срещу 42 000 гръцка армия. Боят започва на 18 юни 1913 г. Каварналиев се опитва да получи подкрепления. В историята остават неговите думи, с които той изпраща в тила своя адютант поручик Дуров: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!". За съжаление в този труден момент за цялата държава подкрепление няма, всички са на фронтовете, сражавайки се срещу настъпващите гърци, турци и сърби.
На 23 юни Каварналиев се решава на смела контраатака, благодарение на която отблъсква превъзхождащите го гърци и задържа позициите. По време на битката той е ранен в крака. Раната му изглежда лека, но е засегната важна артерия. Няколко часа по-късно на същия ден след като извоюва блестяща победа полковник Каварналиев издъхва от загуба на кръв.
Посмъртно заради своите заслуги той е произведен в чин генерал-майор.
Взривената памет
Признателните българи не забравят своя герой. През 1916 г. в района на Дойран, който по това време е част от България, е издигнат паметник на Константин Каварналиев. Той е открит от друг прословут български военачалник полк. Борис Дрангов, а слово произнася изтъкнатият писател Антон Страшимиров. Монументът е висок 7 метра и прилича на паметниците на Апостола на свободата и Царя освободител в София.
На паметника има следния надпис: "Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия".
Сръбските комунисти не могат да се смирят с неговото съществуване и през 1966 г. го взривяват. Неговото унищожаване е част от кампанията на югославските комунисти на диктатора Тито за заличаване на българските паметници в страната.
След промените родолюбиви българи възстановяват паметника, но свързаните с Белград елементи не позволяват неговото поставяне и дори оскверняват могилата му. Този паметник е поставен в родния град на героя – Шумен.
***
Малко повече от 100 години след своя подвиг полковник Константин Каварналиев най-накрая ще има своя паметник. Неговото поставяне стана възможно благодарение на новите взаимоотношения между България и Македония. Точно преди две години, на 1 август 2017 г., беше подписан Договора за приятелство и добросъседство между София и Скопие. Откриването на новия монумент ще стане част от усилията за честване на общото ни минало. А за значимостта му говори и факта, че на церемонията ще присъстват държавници на най-високо ниво от Македония и България. /БГНЕС