Дори и без прочутите перки на вятърната си мелница, Мулен Руж не спира да се забавлява: два пъти в нощта, 365 нощи в годината, във вихър от пера, кристали и пайети.
Перките на 135-годишното кабаре в парижкия квартал Монмартър се срутиха миналия месец - причината остава неизвестна.
Но около 1700 зрители продължават да идват всяка вечер и шоуто продължава. И докато 60-членната трупа на „Момичетата на Дорис“ - кръстени на легендарната хореографка Дорис Хаунг - привлича цялото внимание, създаването и поддържането на костюмите им е трудна работа.
Шоуто има плашещи изисквания: близо 1000 костюма, ушити по поръчка, всеки от които изисква до 250 часа работа и 800 чифта обувки.
Звукът от шевните машини зад кулисите е почти постоянен преди и след, а понякога и по време на представленията.
„Ние сме на сцената всяка вечер. Костюмите се износват... Но шоуто винаги трябва да е същото, с най-високо качество", каза пред АФП 38-годишният генерален директор на кабарето Жан-Виктор Клерико.
Мулен Руж, който е собственост на едно и също семейство от четири поколения, започва да изкупува малки занаятчийски работилници през 2000 г. - отчасти специалисти по пера и бродерия - които се борят за оцеляване в съвременен Париж.
„Тези занаятчии са живо наследство, което рискуваше да изчезне. Те са от съществено значение за шоуто“, подчерта Клерико.
„Задължение на Мулен беше да увековечи тяхното съществуване и да позволи предаването на знанията им на по-младите поколения“, добави той.
88-годишната Мине Вержес, дизайнер на костюми от 60-те години на миналия век, е една от първите, които попадат под шапката на Мулен.
Нейното ателие снабдява и поддържа трупата, както и много други клиенти.
„Най-сложните костюми са тези на кабарето. Всичко трябва да е много по-солидно от нормалното облекло, а когато има пера, то трябва преди всичко да е удобно за танцьорите. Мулен Руж е първото кабаре, с което работих, и ще бъде последното“, каза тя.
Maison Fevrier, доставчик на къщи за висша мода като Hermes и Louis Vuitton, е създадена през 1929 г. и е последната работилница за пера в сърцето на Париж.
Френското правителство официално признава нейната „plumasserie“ (фина обработка на пера) за „живо наследство“.
През 2009 г. тя става част от семейството на Мулен и всяка година обработва около три тона пера от щраус, фазан и петел за кабарето.
Бродерията се прави от Atelier Valentin, като се използва наследствената техника на плетене на една кука и верижен бод.
„Великолепието винаги ме е очаровало. Няма ограничения за това, което може да се бродира: пайети, перли, кристали, метални парчета... Единственото изискване за сценичен костюм е да бъде издръжлив", сподели директорът му Каролин Валентин, сред чиито клиенти са още Парижката опера, Disney, Givenchy и Френската академия.
Обувките са друга неразделна част от спектакъла, особено за енергичните танци Кан-Кан, с които се завършва всяка вечер.
Clairvoy, обущарска фирма, основана през 1945 г., е част от дейността на Мулен от 2007 г. насам.
45-годишният Никола Майстрио и неговият екип изработват обувките на трупата, като сглобяването на всеки чифт отнема до 60 часа, без да се брои поддръжката и подмяната им, когато токчетата на танцьорите се износят.
Кайли Миноуг също се е обърнала към Maison Clairvoy за неотдавнашното си турне.
„Работата ни е изключително удовлетворяваща“, заяви Валентин. „Имаме огромния шанс да създаваме красота... Това е смисълът на художественото занаятчийство.“ /БГНЕС
