Сами по себе си подобни действия влизат в сериозна колизия с утвърдените професионални практики, особено за банковия сектор. Министър Петков предприе бързи действия за смяна на ръководството на банката, без аргументиран анализ има ли проблеми и ако да, точно какви са. Той изтъкна раздаването на по-големи (спрямо неговите представи) кредити, признавайки впоследствие, че подобни действия не са влизали в противоречие с устава на банката и законодателната рамка на дейността й.
Сред всекидневните атаки към ББР Петков си позволи да отправи манипулативни твърдения относно извършеното увеличение на капитала на Първа инвестиционна банка, участие в което взе Българска банка за развитие. Подобни изявления от икономически министър са крайно недопустими, в контекста на това че процедурата премина успешно през всички регулаторни механизми и институционален контрол.
Новото ръководство на банката продължава съмнително прибързаните си действия по отношение на вече извършените кредитни операции и акционерното участие в ПИБ. Веднага след встъпването си в длъжност то наложи изискване за сериозно допълнително провизиране на по-големите кредити, действие което трябваше да се направи много по-плавно, особено при положение, че големите кредитни експозиции имат обезпечения и най-важното, редовно се обслужват. Да не говорим, че е доста странно да внасяш съмнения в управлението на риска на банката, след като същата има капиталова адекватност от близо 35% към края на 2020 г. – най-високата стойност в сравнение с всички банки у нас.
Още по-странни са действията, от страна на Управителния съвет на ББР - Крум Георгиев, Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Живко Тодоров, за преоценка на дела на банката в ПИБ по текущи цени. Тази счетоводна процедура носи понижаване на общата текущата стойност с 86.5 млн. лв. Процедура, която е напълно излишна в този момент, още повече, че не се отчита във финансовия резултат на банката. Излишна е, защото цената от 5 лв. е установена на база ясни модели, които отчитат пазарната цена на Първа инвестиционна банка. Тук идва моментът, в който на ръководството на ББР и на Кирил Петков трябва да им се обясни, че у нас пазарна и борсова цена не са еквиваленти понятия.
Още повече, че именно Кирил Петков като служебен министър на икономиката изрично посочи, че ББР ще продаде своите акции в ПИБ само когато тяхната цена достигне или надхвърли 5 лв. за акция.
За съжаление в България капиталовият пазар е силно неразвит, което води до изключително ниски нива на ликвидност. В подобна ситуация цената може да се промени драстично при много малки количествени (брой акции) и парични обеми, търгувани на пазара. Това от своя страна поставя на много различна база калкулирането на покупната цена при едно евентуално увеличение на капитала на публично дружество от БФБ-София. И това не е българска практика, а международно прилагани принципи. Действията на новото ръководство на ББР за преоценка на своя дял в ПИБ може да се оцени по две направления: или сериозна некомпетентност, или целенасочено дискредитиране на ББР. /БГНЕС
--------
Анализ на Икономическия отдел.