За одита на ББР: каква е истината?

Българска банка за развитие стана основна тема в българското обществено пространство веднага след встъпването в длъжност на втория служебен кабинет на президента Румен Радев. Проверки по линия наефективното разходване на средства на компании с държавно участие е съвсем естествена процедура, която всеки един нов кабинет би трябвало да направи. Вече бившият служебен икономически министър Кирил Петков обаче подходи прибързано, след като подложи старото ръководство на ББР под тежка критика, без да представи ясни и конкретни доказателства.

Сами по себе си подобни действия влизат в сериозна колизия с утвърдените професионални практики, особено за банковия сектор. Министър Петков предприе бързи действия за смяна на ръководството на банката, без аргументиран анализ има ли проблеми и ако да, точно какви са. Той изтъкна раздаването на по-големи (спрямо неговите представи) кредити, признавайки впоследствие, че подобни действия не са влизали в противоречие с устава на банката и законодателната рамка на дейността й.

Сред всекидневните атаки към ББР Петков си позволи да отправи манипулативни твърдения относно извършеното увеличение на капитала на Първа инвестиционна банка, участие в което взе Българска банка за развитие. Подобни изявления от икономически министър са крайно недопустими, в контекста на това че процедурата премина успешно през всички регулаторни механизми и институционален контрол.

Новото ръководство на банката продължава съмнително прибързаните си действия по отношение на вече извършените кредитни операции и акционерното участие в ПИБ. Веднага след встъпването си в длъжност то наложи изискване за сериозно допълнително провизиране на по-големите кредити, действие което трябваше да се направи много по-плавно, особено при положение, че големите кредитни експозиции имат обезпечения и най-важното, редовно се обслужват. Да не говорим, че е доста странно да внасяш съмнения в управлението на риска на банката, след като същата има капиталова адекватност от близо 35% към края на 2020 г. – най-високата стойност в сравнение с всички банки у нас.

Още по-странни са действията, от страна на Управителния съвет на ББР - Крум Георгиев, Владимир Георгиев, Цанко Арабаджиев и Живко Тодоров, за преоценка на дела на банката в ПИБ по текущи цени. Тази счетоводна процедура носи понижаване на общата текущата стойност с 86.5 млн. лв. Процедура, която е напълно излишна в този момент, още повече, че не се отчита във финансовия резултат на банката. Излишна е, защото цената от 5 лв. е установена на база ясни модели, които отчитат пазарната цена на Първа инвестиционна банка. Тук идва моментът, в който на ръководството на ББР и на Кирил Петков трябва да им се обясни, че у нас пазарна и борсова цена не са еквиваленти понятия.

Още повече, че именно Кирил Петков като служебен министър на икономиката изрично посочи, че ББР ще продаде своите акции в ПИБ само когато тяхната цена достигне или надхвърли 5 лв. за акция.

За съжаление в България капиталовият пазар е силно неразвит, което води до изключително ниски нива на ликвидност. В подобна ситуация цената може да се промени драстично при много малки количествени (брой акции) и парични обеми, търгувани на пазара. Това от своя страна поставя на много различна база калкулирането на покупната цена при едно евентуално увеличение на капитала на публично дружество от БФБ-София. И това не е българска практика, а международно прилагани принципи. Действията на новото ръководство на ББР за преоценка на своя дял в ПИБ може да се оцени по две направления: или сериозна некомпетентност, или целенасочено дискредитиране на ББР. /БГНЕС

--------

Анализ на Икономическия отдел.