Военно разузнаване: Евроатлантическата интеграция на Западните Балкани ограничи руското присъствие

Ускоряването на евроатлантическата и европейската перспектива на държавите от Западните Балкани ограничава руското хибридно присъствие в региона. Това се казва в доклада за работата на Служба Военна информация /СВИ/ през 2019 г.

„Декларираната готовност на Република Северна Македония и Албания за изискванията за членство в НАТО и ЕС... създаде предпоставки за неутрализирането на опитите за влияние с цел промяна на външнополитическите приоритети“, се подчертава в документа. СВИ отбелязва, че запазването на ясната перспектива в интеграционните процеси остава определяща за икономическата и политическата стабилност в региона. Енергийната сигурност е ключов елемент от глобалната среда на сигурност в контекста на стремежа на Русия да продължи да използва износа на въглеводороди като основен инструмент за политически натиск особено по отношение на Европа и Балканите. „Задълбочаването на противопоставянето в Източното Средиземноморие и в Близкия изток продължи да оказва негативно влияние върху разработването и износа на стратегически ресурси“, се посочва в доклада. В условията на динамична стратегическа среда на сигурност НАТО и ЕС запазиха ключовата си роля на източници на стабилност.

„НАТО определи като основни предизвикателства гарантирането на сигурността на комуникациите и нарастващия военен потенциал на Русия“, подчертават от СВИ. Основните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион бяха свързани с продължаващата въоръжена конфронтация в Източна Украйна и липсата на напредък в уреждането на „замразения“ конфликт в Приднестровието. „Противоречията между страните в конфликта в Донбас, свързани най-вече с последователността в изпълнението на Минските споразумения, блокираха преговорния процес в Нормандски формат и в тристранната контактна група. Водещ интерес за Кремъл, независимо от икономическите санкции и влошаващите се социално-икономически условия продължи да бъде увеличаването на способностите на групировката, дислоцирана в Крим, което поддържаше висок конфликтен потенциал“, се казва в доклада. През 2020 г. основен приоритет остава мониторингът на средата на сигурност с цел ранно откриване на рискове и заплахи за националната и колективната сигурност.

„Усилията ще бъдат насочени към: своевременно информационно осигуряване на държавното и военното ръководство на България при планиране и провеждане на националните политики в сферата на сигурността, отбраната и външните отношения; реализиране на националните приоритети и изпълнение на ангажиментите на страната в НАТО и ЕС; планиране, управление и координиране на разузнавателния процес във въоръжените сили; надеждно и комплексно контраразузнавателно обезпечаване на разузнавателната дейност и осигуряване на вътрешната сигурност на СВИ; ефективно ресурсно осигуряване на дейностите; гарантиране на прозрачност и отчетност в работата; недопускане на условия за възникване на корупция и конфликт на интереси; осъществяване на ефективни административен и финансов контрол“, се казва още в доклада на Служба Военна информация. /БГНЕС