Владимир Сиркаров: Имаме нужда от експертен дебат относно личния фалит
Темата за личния фалит е нещо, което касае всички. Нас лично тази тема ни интересува от над една година, когато последното редовно правителство се опита да преосмисли личния фалит. Това стана по един несериозен начин, без никакво обществено обсъждане. От днес за утре се опитаха да променят изцяло функционирането на финансовия сектор. Кредитният портфейл на домакинствата без бизнеса е 28.5 млрд. лв., което беше абсурдно за нас. Решихме, че трябва да запретнем ръкави и да кажем как трябва да се случват нещата.
Това заяви Никола Филипов по време на представянето на доклада „Личен фалит: Социални измерения и икономически ефекти”.
Докладът представлява експертно изследване на правния режим на несъстоятелността на физически лица в ЕС, САЩ, Канада и Австралия и препоръки за бъдещи законодателни инициативи. Автори на доклада са членовете на СИПП Никола Филипов, Владимир Сиркаров, Михаил Кръстев, Кузман Илиев, доц. Петър Чобанов и адвокат Деян Драгиев.
От своя страна Владимир Сиркаров заяви, че на европейската сцена България изостава с въвеждането на законодателство, свързано с личния фалит.
„Нашият подход е възможно най-широк. Ние стъпваме на правен анализ и правните зависимости между различните страни, икономическо изследване и социология. За нас обществените нагласи са изключително важни. Именно поради тази причина и днес ще представим социология, която е изготвена от социологическа агенция „Тренд“ – национално проучване. Изследването бе проведено между 13 и 19 април 2021 г. сред 1008 пълнолетни български граждани. Данните са изключително интересни“, каза Сиркаров.
По думите му темата е изключително важна и трябва да се разгръща все повече и повече в медиите и в обществото. Според него има тежък дефицит на информация и на яснота по тези въпроси. Изключително важно е да има експертен дебат, много разговори, както и прецизиране на конюнктурата в България.
Михаил Кръстев, също участник в дискусията, заяви, че експертната група, към която принадлежи, залага като концепция това, че всеки един нормативен акт трябва да стъпва върху познаване на материята. Той обърна внимание на положителните аспекти на въвеждането на правната регулация.
„Има редица изследвания по отношение на това колко е ефективно въвеждането на законодателство, свързано с потребителската несъстоятелност. Има пряка корелация между високите стойности на БВП и наличието на законодателство, свързано с потребителската несъстоятелност. Там, където има закони, свързани с несъстоятелността, можем да постигнем доста по-високи нива на икономически растеж. Трябва да се търси простота в нормативната уредба. Такъв е случаят в Германия например. По отношение на България – има изследване на Европейската комисия, според което няма нормативна уредба, уреждаща потребителската несъстоятелност, което е проблематично. Според данните на ЕК въвеждането на такава подробна и добре разписана нормативна уредба може да доведе до следните неща в държави като България – до 3% повишаване на БВП. Говорим за милиарди позитив за българската икономика при наличието на едно такова ефективно законодателство. До 2% повишаване на заетостта в страната. Нови 600 хил. работни места“, обясни Кръстев.
Адвокат Деян Драгиев от своя страна каза, че от правна страна анализът, който се съдържа в доклада, е може би най-богатото правно изследване на правния режим на фалита.
„Поне доколкото на нас ни е известно, такава широчина на анализа и на разглеждането на този проблем до момента не е изготвян в България. Преди близо 10 години имаше един доста обемен доклад, но не се стигна до приемане на Закон за личния фалит. Сега отново това се връща като тема в обществения дебат. Трябва да се разгледат много тенденции. В действащото българско законодателство липсват норми, които да регулират този въпрос. Потребителската несъстоятелност е нещо, което е непознато в България“, алармира експертът.
Той изтъкна, че в редица държави все повече и повече това подлежи на специализирана правна регулация. Драгиев изрази своето притеснение, че в България състоянието на едно физическо лице, чието имущество радикално е по-ниско, се регулира от гражданско-процесуалния кодекс. Просто се стига до ситуацията, в която човекът изпада в своята дългова спирала. Нямаме действащо правно разрешение на тази ситуация.
„Законодателствата в различните европейски държави – голямата специфика е, че при търговското дружество, ако то изпадне във фалит, се стига до неговата ликвидация. При физическите лица това не е възможно. Специалната правна регулация на тази ситуация е свързана с това, какво правим при физическите лица, когато достигнат до състояние на фалит? Поставя и много сериозният въпрос как физическото лице да бъде тотално освободено от неговите задължения. Много често се въвеждат специфични изисквания към лицето – да не може да заема държавни длъжности, да заема обществени функции, свързани с повишено доверие. Определени законодателства въвеждат и един морален елемент – след като се установи, че лицето е в състояние на фалит, какво трябва да бъде неговото поведение след това. Тези специфики произтичат от състоянието на длъжника. Несъстоятелността на физическото лице е свързано в голяма степен с неговото лично поведение. Профилът на длъжника е определящ“, изтъкна специалистът.
Кузман Илиев от своя страна изрази мнение, че живеем в епохата на парадокса на личните лихви. По думите му се получава така, че личните лихви парадоксално водят до високи лихви. Той изтъкна, че това е политика в последните 10 години на всички големи централни банки.
„Във времето инфлационните нива се настаняват сред пазарните участници. Лихвите по кредитите тръгват нагоре. Ние това нещо ще го усетим в следващите месеци. Да се говори за един Закон и една нормативна уредба, която да регулира процеса по изпадане на несъстоятелност на физическите лица, е ключово. От гледна точка на длъжници – техният интерес също трябва да бъде взет предвид от законотвореца. Ние сме под една или друга форма кредитори. Когато правим закон, който пази длъжника, трябва да имаме предвид, че не трябва да поставяме финансовия сектор в сложна ситуация“, подчерта Илиев. /БГНЕС