Ветото за Шенген срещу България: Заплаха за сигурността на ЕС

България е изпълнила всички технически критерии за присъединяване към Шенген и заслужава да бъде част от икономическото пространство след дълги месеци на неоправдано вето.

Мигрантският поток през България е нищожен в сравнение с маршрутите, преминаващи през територията на Гърция и Италия.

С оглед на изключително тежката международна обстановка и конфликтите в близост до външната граница на Европейския съюз, блокът не може да чака повече – моментът за членство на София и Букурещ отдавна е настъпил.

Докато тази пречка срещу България и Румъния не бъде премахната, концепцията за обединена, сигурна и единна Европа няма да бъде реализирана в цялост на Балканите, а сигурността на целия блок ще остане под заплаха.

Изпълнени критерии и неоправдано вето

На 15 септември Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) за България и Румъния, въведен при присъединяването на двете страни към Европейския съюз през 2007 г.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен използва речта си за състоянието на Европейския съюз, за да призове за гласуване в подкрепа на присъединяването на София и Букурещ в Шенген.

В полза на България и Румъния се изказаха и двама заместник-председатели на комисията.

„Имате пълната ни подкрепа за Шенген. Всички условия за приемането в Шенгенското пространство са изпълнени“, каза неотдавна Вера Йоурова. Същата позиция застъпи и Маргаритис Схинас. Тя отбеляза през септември тази година, че „България си е написала домашното“.

През юли Европейският парламент прие резолюция, в която се посочва, че ветото на Австрия е създало антиевропейски настроения, като е причинило значителни щети на икономиките на България и Румъния. Същевременно блокадата е навредила на климата предвид високите нива на замърсяване на границите, където камионите често чакат с дни.

Два основни проблема все още стоят пред конструкцията „Шенген“ - клауза в договора от 14 юни 1985 позволява на държавите-членки временно да въвеждат отново граничен контрол. Освен това процесът на разширяване на Шенгенското пространство изисква единодушно гласуване от всички държави-членки.

Тези въпроси ще бъдат обект на обсъждане и на конференцията „Разширение на Шенген: Ключовата Роля на България в Областта на Граничната Сигурност“ на 7 ноември. В събитието ще вземе участие и българска делегация, начело с Емил Радев – евродепутат от Европейската народна партия (ЕНП).

Нищожен мигрантски поток

Мигрантският поток през България е нищожен в сравнение със съществуващите маршрути през Гърция и Италия.

Според Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex миграцията през България и Румъния не представлява голям риск за континента.

В същото време Европа стана свидетел на десетки трагедии в Средиземно море и морските зони на членовете на Шенген Гърция и Италия.

Стотици мигранти, опитващи се да преминат маршрута през Гърция до Централна Европа, загубиха своя живот. В някои случаи това се дължеше на действията или бездействието на бреговата охрана и властите.

В същото време южният италиански остров Лампедуза се превърна в смъртоносен символ на лошото опазване на границите и тежката съдба на мигрантите.

Въпреки политическите послания, усилията на България, както и ясно изразената позиция на високопоставени политици от ЕС, няма ясен изход от ситуацията. България се справя отлично с миграционния натиск, но все още трябва да търпи огромни загуби заради ветото на две държави. Защо?

Политическо решение за вътрешна употреба

През последните месеци правителствени ръководители на Нидерландия и Австрия не успяха да представят ясни доводи защо продължават да блокират присъединяването на страната ни в икономическото пространство.

При срещата си през октомври във Виена с премиера Николай Денков австрийският канцлер Карл Нехамер заяви: „За нас е немислимо в момента да разширим Шенген, но това няма нищо общо с България и Румъния, а е въпрос на сигурност".

Позицията на австрийския политик остана неразбрана за българското общество.

От своя страна председателят на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка каза по време на визитата си в София, че от 2015 г. Шенген е „мъртва конструкция“.

„Ако искаме да стигнем от единия до другия край на Австрия, трябва да минем през Германия, където на някои места вече има граничен контрол. Въведени са много места гранични пунктове между Италия и Франция, също на границите на Словакия“, добави той пред председателят на Народното събрание Росен Желязков.

Аргументите на Нидерландия за ветото срещу България от години са съсредоточени върху корупцията и организираната престъпност – проблем, по които страната ни е постигнала осезаем напредък според институциите на ЕС. Премиерът Марк Рюте преди дни заяви, че „за България трябва да бъдем строги, но честни“ и настоя истината да не бъде „захаросвана“ от страна на ЕС.

В крайна сметка докато Австрия опитва да наложи своята концепция за реформи в Шенген, а Нидерландия настоява за реформи, които според ЕК вече са изпълнени, България продължава да понася загуби в рамките на стотици милиони левове всяка година. Условията за икономиката, превозвачите и обикновените граждани в продължение на години са неоправдано тежки и не могат да бъдат „захаросани“.

Според бившия заместник министър на външните работи и бивш главен преговарящ за присъединяването на България към ЕС, Владимир Кисьов, подобна теза не може да представлява никакво извинение или мотив.

„Ако вие пътувате по Европа, ще видите че възстановеният граничен контрол основно касае чуждестранните граждани, а не гражданите и членовете на Шенген. Отново се проверяват само тези хора от трети държави, които не са членове на Шенген. Ветото не е обосновано по никакъв друг начин, освен с вътрешните борби за власт в собствената държава. Това решение рефлектира върху България и българския народ“, заяви Кисьов пред БГНЕС.

Необходимост от активна политика от поучаване от историческия опит

Владимир Кисьов, настоява за по-активни действия от страна на българската държава, включително чрез лобиране за българските цели чрез политически лица от ЕС, които в миналото са помогнали на страната ни.

В този смисъл България се нуждае от стабилно управление с ясна перспектива и национални цели. Присъединяването към Шенген, както и към Еврозоната трябва да обединява факторите, от които българската политика зависи.

От румънска страна също се чуват призиви за по-категорични действия, които в крайна сметка да доведат до премахване на ветото.

Премиерът на Румъния Марсел Чолаку заяви на 15 септември, че Букурещ обмисля предприемането на правни действия срещу Австрия. Той подчерта, че ако Австрия отново „неоснователно“ използва ветото си на заседанията на Европейския съвет през октомври или декември, Румъния ще съди Виена пред най-висшата европейска съдебна инстанция за милиарди евро, позовавайки се на щетите, причинени на румънската икономика.

Разширяването на Шенген и сигурността на Европа

През последните месеци официални лица от ЕС съобщиха, че в края на тази година въпросът, от който се интересуват двете балкански столици може да намери своето решение. Това може да се осъществи в рамките на испанското председателство на Европейския съвет. Ако това не се случи, членовете на ЕС от близо 17 години ще трябва да понесат още месеци на безвремие.

„Аз очаквам едно, така да го нарека, йезуитско решение, чрез което ще бъдат отворени границите и Шенгенското пространство само през въздушните граници. Но това не е решението за икономическите загуби, които търпи България“, категоричен е бившият главен преговарящ за присъединяването ни към ЕС Владимир Кисьов.

И в крайна сметка, с оглед на руската агресия срещу Украйна, войната в Газа между Израел и „Хамас“ и нестабилността в Близкия изток, както и стремежа на ЕС да интегрира Западните Балкани, присъединяването на България и Румъния към Шенген е неизбежно и всеки следващ ден в условията на вето и изчакване вреди не само на Балканите, но и на целия блок.

Нещо повече, износът на украинско зърно, който разчита на транзита през териториите на Румъния и България и е жизненоважен световната продоволствена сигурност, ще бъде много по-сигурен.

Решение, устройващо и двете държави, ще разреши проблема с разпределението на големите материални и човешки ресурси , които София и Букурещ в момента отделят. Така те ще могат да се концентрират върху реалните опасности и да реагират ефективно в случай на мигрантски натиск и други заплахи. /БГНЕС

---------------------------------------------------------------------------------------------

Димитър Русков, Международен отдел на Агенция БГНЕС