По време на процеса, но и след произнасянето на присъдите те са измъчвани лично от Прелич. Главите им са поставяни в менгеме, счупвани са им ръцете и краката. Всички, които са живи след 1945 г., отново са преследвани, измъчвани и избити от режима на Тито.
Европейската преса обширно информира за атентата, както и за причините - жестоката съдба на българите под сръбска и гръцка окупация. "Франция трябва да знае, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ“, пише авторитетното парижко издание "Франс".
Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Прелич умира два дни по-късно. Роднините на Бунева са пребивани до смърт.
През 1941 г. на мястото, където Мара Бунева се самоубива, е поставена паметна плоча, но тя е унищожена през септември 1944 г. по лична заповед на просръбския комунист Лазар Колишевски, който използва методите на Прелич за преследване на всички противници на югославския режим. Чак през 2002г. е поставена нова плоча от местните българи, но тя многократно е чупена и отново възстановявана.
И до днес нито един македонски официален представител не е сложил поне едно цвете пред паметната плоча на Мара Бунева. /БГНЕС