В Охридското езеро откриха останките на най-древното наколно селище в Европа

Под тюркоазените води на Охридското езеро, "перлата на Балканите", учените са открили една от най-ранните уседнали общности в Европа и се опитват да разгадаят загадката защо тя се е приютила зад крепост от отбранителни колове.


Археолозите смятат, че преди около 8000 години на албанския бряг на езерото е имало селище от наколни жилища, което го прави най-старото открито досега крайезерно селище в Европа.

Радиовъглеродното датиране на обекта го поставя в периода между 6000 и 5800 г. пр.

"То е с няколкостотин години по-старо от известните досега езерни селища в Средиземноморския и Алпийския регион", заяви Алберт Хафнер, професор по археология от Швейцарския университет в Берн.

"Доколкото ни е известно, то е най-старото в Европа", казва той пред АФП.

Другите най-древни подобни селища са открити в италианските Алпи и датират от около 5000 г. пр.н.е., казва експертът по европейските неолитни езерни жилища.

Хафнер и неговият екип от швейцарски и албански археолози са прекарали последните четири години в провеждането на разкопки в Лин от албанската страна на Охридското езеро, което се простира на границата между Северна Македония и Албания.

Смята се, че в селището са живели между 200 и 500 души, като къщите са били построени на колове над повърхността на езерото или в райони, редовно заливани от покачващите се води.

Крепост от шипове

И то бавно разкрива някои удивителни тайни.


По време на неотдавнашно гмуркане археолозите откриха доказателства, че селището е било укрепено с хиляди колове с шипове, използвани като защитни барикади.

"За да се защитят по този начин, те е трябвало да изсекат цяла гора", казва Хафнер.

Но защо селяните са имали нужда да строят толкова обширни укрепления, за да се защитават? Археолозите все още търсят отговор на този труден въпрос.

Изследователите смятат, че в дъното на езерото край Лин са забити около 100 000 шипа, а Хафнер нарича откритието "истинско съкровище за изследване".

Охридското езеро е едно от най-старите езера в света и съществува от повече от един милион години.

С помощта на професионални водолази археолозите претърсват дъното на езерото, като често откриват вкаменени фрагменти от дърво и ценни парчета дъб.

"Като швейцарски часовник"

Анализът на пръстените на дърветата помага на екипа да реконструира ежедневието на жителите на района - предоставяйки "ценна информация за климатичните и екологичните условия" от този период, каза албанският археолог Адриан Анастаси.

"Дъбът е като швейцарски часовник, много прецизен, като календар", заяви Хафнер.


"За да разберем структурата на този праисторически обект, без да го повредим, провеждаме много щателни изследвания, като се движим много бавно и много внимателно", добави Анастаси, който ръководи екипа от албански изследователи.

Буйната растителност на обекта прави работата на моменти мъчително бавна.

"Построяването на селището им на колове е било трудна задача, много сложна, много трудоемка и е важно да разберем защо тези хора са направили такъв избор", обясни Анастаси.

Засега, според учените, може да се предположи, че селото е разчитало на земеделие и опитомен добитък за изхранване.

"Намерихме различни семена, растения и кости на диви и домашни животни", каза Илир Джепали, албански професор по археология, който работи на обекта.

Но ще са необходими още две десетилетия, за да бъде обектът напълно проучен и изследван и да бъдат направени окончателни заключения.

Според Анастаси, всяко проучване на разкопки дава ценна информация, която позволява на екипа да сглоби картината за живота по бреговете на Охридското езеро преди хиляди години - от архитектурата на жилищата до структурата на тяхната общност.

"Това са ключови праисторически обекти, които представляват интерес не само за региона, но и за цяла Югозападна Европа", заключи Хафнер. /БГНЕС