Критиците твърдят, че обвиненията срещу Георгиева застрашават способността на Световната банка и МВФ да насърчават реформите за растеж.
Но нейните поддръжници подчертават подкрепата й за по -бедните нации по време на пандемията от коронавирус и пренареждането на приоритетите на фонда за решаване на въпроси като изменението на климата и равенството между половете.
Георгиева е обвинена в манипулиране на данни в полза на Китай в годишния доклад на Doing Business на Световната банка за 2018 г., докато тя беше главен изпълнителен директор на банката - позиция, която напусна за да заеме най -високата длъжност в МВФ през октомври 2019 г. Георгиева категорично отрича обвиненията.
Симеон Дянков, висш служител в банката по времето на Георгиева, също беше обвинен в натиск за промяна на данните в доклада и подклаждане на „токсична“ среда от заплахи и изнудване сред персонала.
Прогресивните икономисти застанаха на страната на Георгиева. Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие към Колумбийския университет, написа във „Файненшъл Таймс”, че нейното отстраняване „би било опасна и скъпа капитулация пред антипекинската истерия“.
Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат и бивш главен икономист на Световната банка, описва усилията за отстраняването й като „преврат“.
Шестима бивши служители на Световната банка в изявление, публикувано от агенция за връзки с обществеността, наета от Георгиева миналия месец, я защитиха като „човек с изключителна почтеност и ангажираност към каузата на развитието“.
Критиците на Георгиева казват, че фокусът трябва да бъде върху твърденията в доклада на WilmerHale и техните последици за доверието както в Световната банка, така и в МВФ като източници на икономически данни с най-висока кредибилност.
Пол Ромър, лауреат на Нобелова награда, който е бил главен икономист на Световната банка по времето на Георгиева и е работил с нея и Дянков, каза, че предполагаемите действия на последния „трябва да се тълкуват като извършени със знанието и по заповед на Кристалина“. /БГНЕС