При достатъчно високо налягане почти всеки материал теоретично би могъл да стане проводящ. Идеята е, че ако се притиснат атомите достатъчно плътно един до друг, орбитите на външните електрони ще започнат да се припокриват, което ще им позволи да се движат. За водата това налягане е около 48 мегабара - малко под 48 милиона пъти повече от атмосферното налягане на Земята на морското равнище.
Макар че в лабораторни условия са създавани налягания, надвишаващи това, подобни експерименти биха били неподходящи за изследване на метална вода. Затова екип от изследователи, ръководен от органичния химик Павел Юнгвирт от Чешката академия на науките, се насочва към алкалните метали. Тези вещества освобождават външните си електрони много лесно, което означава, че биха могли да предизвикат свойствата за обмен на електрони на чистата вода под високо налягане, без да е необходимо високо налягане. Има само един проблем: алкалните метали са силно реактивни с течна вода, понякога дори до степен на експлозивност.
Изследователският екип е открил много хитър начин за решаване на този проблем. Какво ще стане, ако вместо металът да се добави във вода, водата се добави към метала?
Във вакуумна камера екипът започва с изтласкване от дюза на малка капка натриево-калиева сплав, която е течна при стайна температура, и много внимателно добавя тънък филм от чиста вода чрез отлагане на пари. При контакта електроните и металните катиони (положително заредени йони) се вливат във водата от сплавта. Това не само придавана водата златист блясък, но и я превръща в проводник - точно както би трябвало да видим в метална чиста вода при високо налягане. Това е потвърдено с помощта на оптична спектроскопия на отражението и синхротронна рентгенова фотоелектронна спектроскопия, съобщава „Сайънс Алерт“.